Любомир Пипков е син на Панайот Пипков. Той е представител на т. нар. „второ поколение български композитори“, един от учредителите на “Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.). Многообразната му творческа реализация като композитор, литератор и поет, публицист и общественик, педагог и художник с ярка социална позиция и прогресивни за своето време убеждения, го определят като водеща личност в музикалната култура и българския интелектуален елит през 30-те –­ 70-те години на 20-ти век. Учи пиано при Ив. Торчанов и Х. Визнер. Завършва Ecole Normale de Musique Париж (Франция), композиция при П. Дюка и Н. Буланже, и пиано при Ив. Лефебюр. След окончателното си завръщане в България през 1932 г. работи като корепетитор и хормайстор в Софийската опера и се включва активно в работата на новооснованото дружество “Съвременна музика”. След 1944 г. заема отговорни обществени постове. Директор на Софийската опера (1944­-48 г.). От 1948 г. е професор по вокални ансамбли в ДМА/БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”). Той е създател и първи главен редактор на списание “Музика” (1948 г.), което от 1953 г. е “Българска музика”. Участва в много конгреси и международни журита. Председател на СБК (1945­-54 г.). Почетен член на СБФД (1974 г.).

Удостоен посмъртно със званието член-кореспондент на изкуствата на ГДР (дн. Германия).

Любомир Пипков пише във всички жанрови сфери на своето време, творчески преосмисляйки тяхната образност и музикален език.

Той е автор на 3 опери; вокално-оркестровите творби; 4 симфонии и други за симфоничен, струнен и камерен оркестър, за глас и камерен оркестър; камерна музика; хорови, солови песни, детски песни, обработки на народни песни за глас и пиано; музика към филми и др. Сред хоровите му шедьоври са “На нивата”, “Пролетен вятър”, “Жълта пеперуда”, “Нани ми, нани, Дамянчо”, “Приглушени песни” –­ цикъл за женски хор и други, влезли трайно в репертоара на българските хорове и утвърдили престижа на българското хорово изкуство на авторитетни международни форуми.

Музикално-сценични произведения:
Опери:
“Янините девет братя” (1929-­32, 1937, София);
“Момчил” (1939-­49, 1948, София);
“Антигона ‘43” (1962, 1963, София).

Хорово-оркестрови произведения:
“Сватба” ­– кантата (1935 г.).

Кантати за хор и оркестър (1952, 1958 г.).

“Оратория за нашето време” (1959 г.);

Пет песни по чуждестранни поети ­– камерна кантата за сопран, бас и камерен оркестър (1963-­64 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:

Симфония №1 (1939-40 г.);
Симфония №2 (1955 г.);
Героична увертюра (1949 г.).

Концерт за цигулка и оркестър (1951 г.);
Концерт за пиано и оркестър (1954 г.);
Симфония­-концерт за виолончело и оркестър (1953-­63 г.).

Произведения за струнен оркестър:

Симфония №4 (1970 г.);
“Пътуване из Албания” (1950 г.).

Произведения за камерен оркестър:

Симфония №3 (1965 г.);
“Пролет над Тракия” ­– cюита (1938 г.).

Концерт за кларинет и камерен оркестър (1966 г.).

За глас и камерен оркестър:
“Хайдушка планина” ­– сюита от народни песни (1936 г.);
Пет народни песни (1938 г.).

Камерна музика:
Концерт за духови, ударни инструменти и пиано (1929 г.).

Струнни квартети:

Струнен квартет №1 (1928 г.);
Струнен квартет №2 (1948 г.);
Струнен квартет №3 с тимпани (1965 г.).
Клавирен квартет (1938 г.).

Клавирно трио (1930).
Четири народни песни за глас, флейта, виолончело и пиано (1928 г.).

Сонати:

Соната за цигулка и пиано (1929 г.);
Соната за соло цигулка №2 (1969 г.).

За пиано:

22 вариации (1923 г.);
Три детски пиеси (1925 г.);
Българска сюита (1928 г.);
Детски албум (1936 г.);
Пасторал (1944 г.);
Старинен танц (1946 г.);
Прелюд (1948 г.);
Юношески сборник (1956 г.);
Метроритмични картини и студии (1969­-71 г.);
“Пролетни приумици” (1971­-72);
“От 1 до 15” (1973 г.);
“Детски радости” (1973 г.).

Хорова музика:

Хорови песни “Пролетен вятър и др. (1936-­38 г.).
Хорови песни върху народни текстове: “Жълта пеперуда и др. (1941­-46 г.).
Хорови песни по Ас. Разцветников (1938­-39 г.).
Песни за смесен хор “Нани ми, нани, Дамянчо” и др. (в началото на 50-те години).

Седем народни песни за четиригласен смесен хор (вариант за тригласен еднороден хор) (1949­-50 г.).

Четири мадригала за смесен хор (1968-­69 г.).

Български народни песни за смесен хор (1968­-69 г.).

“Гяволско дърво” (1971 г.).

Цикъл “Приглушени песни”, т. М. Цветаева (1972 г.).

Музика към филми:
“Тревога, реж. З. Жандов (1950 г.);
“Царска милост” (1961 г.);
“Легенда за Паисий (1962 г.), реж. Й. Сърчаджиев и др.

Избрана литература от Любомир Пипков:

Пипков, Любомир. “Избрани статии”. (Съст. Кр. Ангелов) (С., 1977).

Избрана литература за Любомир Пипков:

Илиев, Константин. “Любомир Пипков. Монография” (С., 1958).
Коен, Леа. “Любомир Пипков” (С., 1968).
Хлебаров, Иван, Мария Костакева и Киприана Друмева [Беливанова]. “Любомир Пипков” (С., 1975; Москва, 1976).
Хлебаров, Иван. “Творческата еволюция на Любомир Пипков”. Т.1 (С., 1996); “Творческият свят на Любомир Пипков”. Т.2. Книга 1 (С., 2000). Книга 2 (с опис на архива и творчеството) (С., 2001).
Ангелов, Крум. Любомир Пипков. С., 1999, 210 с.