Марин Големинов е представител на т. нар. „второ поколение“ български творци, възпитал поколения български музиканти. С творчеството си формира характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и неговото авторско претворяване. Завършва ДМА (дн. НМА “Проф. П. Владигеров”) (1931). Учи цигулка при проф. Т. Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов и проф. Н. Атанасов. През 1931-­34 следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Алберт Бертлен. Посещава лекции по композиция при Пол Дюка в Eсole Normale de musique, както и лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. През 1934 се завръща в България и става член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Свири втора цигулка в известния квартет “Аврамов” (1935­-38). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936-­38). През 1938 г. заминава за Мюнхен, където една година специализира композиция при проф. Йозеф Хаас, проф. Х. Кнапе и дирижиране при проф. Карл Еренберг в Академията за музика. От 1943 г. в продължение на четири десетилетия е професор в НМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. Две години е неин ректор (1954­-56). Директор на Софийската опера (1965­-67). Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1976). Член на БАН, академик (1989).

Марин Големинов е автор на 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители.

Публикува 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.

Музикално-сценични произведения:
Опери:
“Ивайло” (1959, София);
“Златната птица” (муз. приказка), (1961, София);
“Зографът Захарий” (1972, София);
“Тракийски идоли” (1981, Стара Загора).

Танцови драми:
“Нестинарка” (1942, София);
“Дъщерята на Калояна” (1973, София).

Хорово-оркестрови произвединя:
Kaнтати:
“Отец Паисий” (1966);
“Балада за Априлското въстание” за солисти, смесен хор и оркестър (1976);
“Кресту Твоему” и “Алелуя” за мъжки хор и оркестър (1992);
“Възкресение за живите” симфония-кантата за мецосопран, смесен хор, битов хор и симфоничен оркестър (1993).

За глас и симфоничен или камерен оркестър:
За бас и симфоничен оркестър:
“Селска песен” (1943);
3 народни песни (1953).

За сопран и симфоничен оркестър:
“Симфонични импресии по картини на Майстора” ­ поема (1982).

За сопран и камерен оркестър – 3 миниатюри (1965).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:
№1 “Детска” (1963);
№2 (1966);
№3 “На мира в света” за оркестър, сопран и битов хор (1969­-70).

“Нощ” ­ симфонична поема (1931);
“Горянки” ­ увертюра (1939);
“Симфонични вариации върху тема от Добри Христов“ (1942).

Концерти:
за виолончело №1, 1946 (авторска преработка за виола и оркестър, 1955) и №2 (1984);
за цигулка (1968);
за пиано (1975);
за обой (1984);
за контрабас и оркестър (1993).

“Прелюд, ария и токата” за пиано и оркестър (1954);
“Диптих” за флейта и оркестър (1982).
“Ламенто” (в памет на Добрин Петков, 1989).

Произведения за камерен оркестър:
Сюити:
“Балкан”, “Гайдар”;
“Сюита от пет македонски песни”;
“Сюита от пет народни песни” (1937).

Произведения за струнен оркестър:
Симфония №4 “Шопофония” (1977-­78).
Пет скици (авторска оркестрация 1952);
Четири миниатюри върху народни песни (1953);
Шест миниатюри (1963).
Концерт за струнен квартет и струнен оркестър (1963);
Концерт (1980);
Концертна пиеса (1985).

Камерна музика:
Духов квинтет №1 (1935),
Духов квинтет №2 (1946).

Струнни квартети:
№1 (1934),
№2 (1936),
№3 “Старобългарски” (1946),
№4 “Микроквартет” (1966),
№5 (1969),
№6 (1976),
№7 (1976),
№8 (1982).
5 скици (1948);
6 миниатюри върху народни песни (1953).

Солови и за различни инструментални формации:
Прелюд за виолончело и пиано (1948);
Малка сюита за соло виола (1951);
Дуети за две цигулки (1955);
Трио за обой, кларинет и фагот (1964);
Соната за соло виолончело (1969);
“Триптих” за флейта, обой и фагот (1977);
“Гротеска” за флейта, виола, арфа и чембало (1987);
“Тубафония” ­ духов квинтет със соло туба (1987);
“Крайности” за флейта и туба и (флейта и фагот) (1990);
Камерна музика №3 за две натурални валдхорни и оркестър (1991);
Соната за цигулка и виола (1996).

За пиано:
“Младежки страници” и “Пет импресии” ­ клавирни цикли (1959).

Вокална музика:
“Природа” ­ 5 импресии за висок глас и пиано (1968).

Хорова музика:
За смесен хор акапела: “Луд гидия” 5, т. П. П. Славейков (1934);
Сюита от коледни песни (1938);
“Хвалите имя Господне”(1989).

Солови песни:
“Хайдушко либе”, “Пролетна песен”, “Керванджийска” (1949).

Избрана литература от Марин Големинов:
“Към изворите на българското звукотворчество. Историко-естетически принос” (С.,1937);
“Инструментознание. Учебник за студентите в ДМА” (С., 1946);
“Проблеми на оркестрацията” (С., 1953, 1956, 1966);
“Зад кулисите на творческия процес” (С., 1971);
“Дневници, представени от Румяна Апостолова” (С., 1996).

Избрана литература за Марин Големинов:
Арнаудова, Боянка. “Марин Големинов” (С., 1968);
Лазаров, Стефан. “Марин Големинов” (С., 1971);
Апостолова, Румяна. “Марин Големинов” (С., 1998);
Арнаудова, Боянка. “Музикална драматургия и стилови особености в сценичното творчество на Марин Големинов” (С., 2000);
Паунова, Поля. “Марин Големинов в българското музикознание” (С., 2000).