Проф. д-р Мария Атанасова Самоковлиева завършва Националната музикална академия през 1962 г. Същата година постъпва в Двугодишния специален клас (Магистърска степен) по етномузикология, ръководен от проф. д-р Стоян Джуджев. От 1965 г. чрез конкурс е назначена за асистент в днешната Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив. През 1976 г. защитава дисертация на тема „Музикална характеристика на песенния фолклор на Пазарджишко с оглед определяне на музикално-диалектна граница между Тракия и Средна Западна България“ като получава научната степен „доктор“. Тя е първият преподавател, защитил дисертация и получил научната степен „доктор“ в АМТИИ. През 1981 г. е избрана за „доцент“, а през 1995 г. – за „професор“ по етномузикология в АМТИИ. Дългогодишен преподавател е по дисциплините „музикален фолклор“, „етномузикология“ и „сравнително музикознание“.
От 1981 г. в продължение на 18 г. (с прекъсвания) е ръководител на Катедра „Теория и история на музиката“. Ръководител е на значителен брой дипломанти, специализанти и аспиранти от България и от чужбина – Япония, Швеция, Гърция, САЩ и др., рецензент е на голям брой трудове по етномузикология на аспиранти, кандидати за доценти и професори.
От 1967 г. е член на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България, а от 1978 г. и на Съюза на българските композитори, секция „Музиколози“. От 1984 г. е член и на Националната комисия за фолклор към Министерството на културата. Член е и на Управителния съвет на „Национален музикално-фолклорен съюз „Орфеево изворче“. Участва като председател или член на жури в много регионални и национални фолклорни празници, фестивали, надпявания, конкурси и др. В продължение на 15 г. ръководи в АМТИИ Кръжок по народна музика, в който участват студенти от различни курсове. Записани са голям брой народни песни и инструментални мелодии от Тракийската и Средногорската области, които се съхраняват в Архива на АМТИИ.
Успоредно с преподавателската си дейност в АМТИИ проф. д-р Мария Самоковлиева е канена за преподавател и в Шуменския университет „Еп. К. Преславски“, Нов български университет и Националната музикална академия в София. През 1992 г. е поканена за гост-доцент във Факултета по музикология към Университета на гр. Базел, Швейцария, където половин семестър изнася лекции на немски език за народната музика на Балканите и най-вече за българската народна музика. Интересът към нейните лекции е много голям. По желание на студентите тя сформира малък хор за заучаване на български народни песни. Също по желание на студентите от Славянска филология тя ръководи танцова група, където те имат възможност да заучават български народни танци. По същото време, поради големия интерес към българския фолклор, Университетът на гр. Базел организира Градски вечерен курс за учителите по музика и любителите-музиканти от Базел, който Мария Самоковлиева също ръководи.
През 1993 г. Мария Самоковлиева печели стипендия за специализация, обявена от Университета в Базел и специализира в Института за музикознание към Базелския университет. Тук има възможност да участва с доклади в различни форуми, свързани с музикалния фолклор на редица европейски страни, да контактува с не малко известни музиколози и да ползва богатата библиотека и фонотека на Института.
Мария Самоковлиева е член на три Работни групи към Международния съвет за традиционна музика (ICTM) към ЮНЕСКО – 1) Работна група по анализ и систематизация на фолклора, 2) Работна група по музикална иконография и 3) Работна група за историческите корени на народната музика. Член е също и на Европейския семинар по етномузикология (ESEM) и на Комисията за народно творчество към Международното дружество по етнология и фолклор (SIEF).
Участва с доклади в голям брой научни конференции у нас и в чужбина. Особено голям е броят на нейните участия в научни конференции в чужбина, с което допринася за популяризирането на българския фолклор извън България.

УЧАСТИЯ В НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ В ЧУЖБИНА:

1) 1981 г. в Охрид, Македония, на 7-я Симпозиум за балкански фолклор с доклад „Типологическа характеристика на сватбените песни от областта Странджа ( България ). Сравнение със сватбените песни от Хунедоарския край ( Румъния )“.

2) 1990 г. в Сантяго де Компостела, Испания, на Работната група по анализ и систематизация към ICTM, с доклад „Музикалните фолклорни стилове в България“.

3) 1991 г. в Гьотинген, Германия, на 9-та Конференция на Работната група за историческите корени на народната музика към ICTM, с доклад „Епическите песни от Източна и Западна България“.

4) 1992 г. в Саламанка, Испания, на Конференция за ритъма, организирана от Университета на гр. Саламанка, с доклад „Старата гръцка метрика и българският музикален фолклор“.

5) 1993 г. в Берлин, Германия, на 31-я Световен конгрес за традиционна музика на ICTM с доклад „Два български народни танца – хоро и ръченица“.

6) 1994 г. във Виена, Австрия, 13-ти Симпозиум на Работната група по анализ и систематизация към IСТM, с доклад „Един пролетен народен празник в България и неговите песни“.

7) 1994/1995 г. в Йерусалим, Израел, на Конференция за музикалните образи и Библията на Работната група по музикална иконография към IСTM, с доклад „Музиката като тема във фреските на българските манастири“.

8) 1995 г. в Копенхаген, Дания, на 10-та Конференция на Работната група за исторически корени на народната музика към ESEM, с доклад „Градските хумористични и саркастични песни в България и тяхната връзка са традиционния музикален фолклор“.

9) 1995 г. в Инсбрук, Австрия, на Конференция на Работната група по музикална иконография към ICTM, с доклад „Музиката в картините на българските художници“.

10) 1996 г. в Суонзи, Уелс, Великобритания, на 26-та Международна конференция за баладата към ESEM, с доклад на тема „Българските песни балади – обща характиристика и някои общи черти с румънските балади“.

11) 1997 г. в Берлин, Германия, на Конференция за европейската традиционна музика към SIEF, с доклад „За един нов процес в развитието на народната музика по време на промените в България 1989-1996 г.“.

12) 1998 г. в Тимишоара, Румъния, на Конференция за връзката между народната и църковната музика, с доклад „Влияние на народната музика върху църковната музика в България“.

13) 1998 г. в Хилдесхайм, Германия, на Конференция за народната балада към ESEM, с доклад „Опит за класификация на мелодиите на българските народни балади“.

14) 2001 г. в Рауланд, Норвегия, на Европейска конференция за фолклор към SIEF, с доклад „Ролята на фолклора в развитието на музикално-образователния процес в България“..

15) 2002 г. в Льовен, Белгия, на 32-та конференция за традиционна музика към ESEM, с доклад „Детското участие в българските народни обреди и обичаи“.

16) 2003 г. в Габлиц (Виена), Австрия, на 19-ти Европейски семинар по етномузикология към ESEM, с доклад „Някои нови процеси в обработките на народна музика в България“.

17) 2004 г. в Грац, Австрия, на Семинар на Работната група за историческите корени на народната музика към ICTM с доклад на тема „Исторически звукозаписи на традиционната българска музика“.

18) 2005 г. в Кьолн, Германия, на Семинар по етнология и фолклор към SIEF, с доклад „Метафизичните качества на обредната музика в България“.

19) 2006 г. във Фрайбург, Германия, на Конференция за Европейската етномузикология, с доклад „Детско участие в българските семейни обреди“.

20) 2006 в Ханой, Виетнам, на „Семинар за европейската култура“ с доклад „Българските фолклорни диалектни области и тяхната музика“.

Проф. д-р Мария Самоковлиева е написала голям брой научни статии, студии и книги, много от които са отпечатани в Германия, САЩ, Великобритания, Русия, Украйна, Белгия, Дания, Норвегия, Израел, Сърбия, Македония, България и др. Две от нейните книги са посветени на детското участие в българските календарни народни обичаи – книгата „Българските народни обичаи и участието на децата в тях“, София, 1995 г.. и на участието на децата в българските семейни народни обреди – книгата „Децата в българските народни обреди“, София, 2007 г. Изготвила е „Христоматия на български народни песни“, Пловдив, 1994 г. за студентите от висшите институти за музика. За високи творчески успехи през 2000 г. е наградена със „Златна лира“ от Съюза на музикалните и танцовите дейци в България. През 2016 г. В Пловдив е публикувана книгата „ИЗЯВЕНИ ПЛОВДИВЧАНИ. ЛИЧНОСТНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ“, посветена на удостояването на Пловдив за „Европейска столица на културата през 2019 г.“ В нея, между големия брой видни българи е включена и проф. д-р Мария Самоковлиева.
Като потомка на известния самоковски зографски род на Христо Димитров (1746-1819 г.), който е основоположник на Самоковската художествена школа и баща на големите художници Димитър Зограф и Захари Зограф, проф. д-р Мария Самоковлиева написва книгата „Самоковската художествена школа и моят самоковски род“, София, 2007 г. В нея се разглеждат живота и творчеството на Христо Димитров, на Димитър Зограф и неговите синове-художници, начело със Станислав Доспевски, на Захари Зограф и на по-известните техни ученици и последователи. Изследвано е и самоковското резбарско и гравьорско изкуство с техните най-видни представители.

ПУБЛИКАЦИИ:

1. Българските народни обичаи и участието на децата в тях. С., 1995.г

2. Децата в българските народни обреди. С., 2007.

3. Самоковската художествена школа и моят самоковски род. С., 2007.

4. Христоматия с български народни песни. П., 1994.

5. Обработки от Здравко Манолов. Сп. Българска музика,1964, кн.2, с.12.

6. За сборника „Народни песни от Родопския край“. Сп. Българска музика, 1971, кн. 10, с.49.

7. По въпроса за очертаването на границите между отделните фолклорно-музикални диалектни области. Сб. Теоретична конференция на ВМПИ, П., 1975, с. 25.

8. Методологически и методически проблеми, свързани с преподаването на народната музика във ВМПИ. Сб. Проблеми на научно-възпитателния процес във ВМПИ, П., 1977, с. 118.

9. По въпроса за географския аспект на изследване на музикалния фолклор. Сб. Доклади от 9-я Симпозиум на ТНТМ, П., 1977, с. 41.

10. Териториално разпространение на някои типове календарно-обредни песни от Северна България. Сп. Български фолклор, 1978, кн. 4, с. 15.

11. Народни песни от Северозападните Родопи. В: Проблеми на българския фолклор. Фолклор, език и народна съдба., 1979, т. 4, с.187.

12. Музикална характеристика и териториално разпределение на песенния фолклор от Северна България. В: Доклади от 11-я Симпозиум на ТНТМ., П., 1979, с. 34.

13. Очертаване на музикално-диалектна граница между Тракия и Средна Западна България в Пазарджишко. Сп. Българско музикознание, 1981, кн. 4, с. 23.

14. Типологическая характеристика свадебных песен области Странджи ( НРБ ). Сравнения с свадебными песнями Хунедоарского края ( Румыния ), Сп. Македонски фолклор, Скопje, 1982, год. ХV, броj 29-30, с.133.

15. Типы обрядовых песен Северной Болгарии и их разновидности в украинском и белоруском музыкальном фольклоре. В: Памяти К. Квитки (1880-1953). Сборник статей, Москва, 1983, с. 102..

16. Принос в теорията на народната музика и общото музикознание. Сп. Музикални хоризонти, 1983, кн. 1, с.130.

17. Принос в музикалното възпитание на децата от предучилищна и начална училищна възраст. Сп. Български фолклор, 1985, кн. 1, с. 100.

18. Със свои заслуги за развитието на фолклорната ни наука. Сп. Български фолклор, 1985, кн. 3, с. 108.

19. Мястото на българския музикален и танцов фолклор във възпитанието на учащите се.
В: Музиката във физическото възпитание на учащите се. Изд. На СУ „Св. Кл. Охридски“, С., 1988, с.5.

20. Музикалната фолклористика през 1988 година. Нова българска музика-88 г. , Изд. на СБК, С., 1989, с.7.

21. Некоторые общие черты между болгарских и румынских песен. В: VI Международен конгрес по балканистика, С., 1989, с.170.

22. Музикалният фолклор и естетическото възпитание на младежта. В: Проблеми на българския фолклор. Фолклорът и съвременният свят, С., 1991, т. 9, с.89.

23. Два български танца – ръченица и хоро. В: Изв.на изследователския център по музикална
иконография.( RCMI ), Ню Йорк, 1993 г., т. 18, номер 1, с.26. ( RidIM Newsletter, volume 18, Number 1, p. 26 ).

24. Песните за Хаджи Димитър. В: Българската музикална култура през епохата на националното Възраждане. С., 1994, с.43.

25. Епическите песни в Западна и Източна България. В: Исторически народномузикални изследвания, Гьотинген, 1994, с.117. ( In: Historische Volksmusikforschung, Geotingen, 1994, s.117.)

26. Детски народен празник Малка Коледа. Годишник на Академията за музикално и танцово изкуство, Пловдив, 1994, с. 81.

27. Музиката като тема във фреските на българските манастири. В:Музикални образи и библията, Йерусалим, 1995, с.64. ( In Musik images and the Bible, Jerusalem,1995, p.64).

28. Арабската музика и българската народна музика. В: Годишник на Академията за музикално и танцово изкуство, Пловдив, 1995, с. 44.

29. Някои общи черти на мелодиката на българските и румънските народни песни. Годишник на Академията за музикално и танцово изкуство, Пловдив, 1996, с.70.

30. Реалността на танца в картините на българските художници от първата половина на 20 век. Мит и реалност в картините с танци, Суонзи, Уелс,1997, с.95.

31. Музикалният фолклор като елемент на обучението по музика в училище. В: Проблемы музыкального воспитания молодежи, Одесса, 1997, с.82.

32. Градските хумористични и саркастични песни в България и тяхната връзка с традиционния фолклор. В: Истарически изследвание на народната и традиционната музика, Копенхаген, 1997, с. 133. ( In: “Historical Studies on Folk and Traditional Musik”, Danish Folklore Archive, Copenhagen, 1997, p.133).

33. Българските песни балади – основна характеристика и някои техни връзки с баладите от Румъния. , В: “East European Meetings in Ethnomusicology, Bucharest“,1998, р.104.

34. За един нов процес в развитието на народната музика по време на промените в България, In: “Neu Countries Old Sounds? Cultural Identity and Social Change in Southeastern Europe”, Muenchen, 1999, p. 203.

35. Мелотерапия от Софийско. В: Годишник на АМТИ., 2000, с.

36 За класификацията на мелодиите на българските балади. В: Сб. „Културни мостове: Общи традиции в баладите“, Хилдесхайм, Германия, 2000, с.403. In: “Bridging the Cultural Divide: Our Common Ballad Heritage”, Hildesheim, 2000, p.403..

37. Ролята на фолклора в развитието на музикално-образователния процес в България. In: “Folklore in the Musik Education”, Oslo, 2002, p. 98.

38. Място и значение на фолклора в творчеството на Йоханес Брамс, Едвард Григ, Арам Хачатурян и Филип Кутев. В: „Място и значение на фолклора в творчеството на именити творци – Й. Брамс, Е. Григ, А. Хачатурян и Ф. Кутев, С., 2003, с.7.

39. За детското ритуално пеене в България. Трир, 2004, с.235.. In: “Ballads and Diversity”, Trir, 2004, p. 235.

40. „За обработките на нарсдни песни в България“, In: “The Folklore today”, Vienna, 2007, p. 136.

41. Метафизичните качества на обредната музика в България. In: „The Musiс and the Ritual”, Koeln, 2008, p. 237.

42. Проф. д-р Мария Самоковлиева за себе си, за своя род и за творческата си дейност. В: „От извора“-Емил Янев ( за пловдивските музиканти), Изд. „Хайни“,2013 г., с.80.