Михаил Големинов е син на проф. Марин Големинов. До 1984 г. учи пиано, композиция, хорово и оркестрово дирижиране в БДК (дн. НМА “Проф. П. Владигеров”). През 1985 г. се премества в Австрия, където учи електроакустична и компютърна музика при проф. Д. Кауфман, композиция при проф. Р. Хаубенщок­ Рамати, оркестрово дирижиране при проф. К. Остерайхер и пиано при проф. Х. Осбергер, проф. Х. Граф и проф. Ю. Уде във Виенската музикална академия. Има творчески контакти с Тон де Леу (Амстердам, Холандия) и А. Балтин (Москва, Русия). Получава различни стипендии. Работи в музикалната издателска къща “Доблингер” и за музиколожкото издателство във Виена (1989­-2000 г.). Реставрира стари ръкописи в музикалния архив на Музикферайн (Виена). Михаил Големинов е създател на много специални шрифтове, които се употребяват в модерната нотация. Основател на Orange Factori (музикално издателство и студио за компютърна музика и музикално оформление). Музиката му се свързва с актуални течения в авангарда и постмодернизма. Пише за различни музикални и артистични формации и ги подпомага със свои идеи; музикалното оформление и музиката на различни постановки в Бургтеатър (Виена) и др.; музика за инсталации; за видео и web връзки; аранжименти; techno, dance, hiphop и др. Той получава високи отличия на авторитетни форуми за съвременна музика: “Карл Мария фон Вебер” (Дрезден, Германия) (1983 г.) за Струнен квартет №1; две награди “Хамбахер” (Германия) (1989 г.) за Концерт за тромпет и оркестър и Концерт за пиано и оркестър; Награда на Летния музикален фестивал в Хицакер (Германия) (1992 г.); препоръка за изпълнение от международното жури на Великденския фестивал в Залцбург (Австрия) (1983 г.); финалист на композиторския конкурс ALEA III, организиран от Училището по изящни изкуства към Бостънския университет (САЩ) (1989; 1991 г.). Произведенията му са изпълнявани на форуми за съвременна музика в Австрия, България, Русия, Франция, Италия, Германия, Япония, Полша, Словакия, Чехия, Америка.

Произведения за симфоничен оркестър:
Концерти:

Концерт за пиано и оркестър №1 (1984 г.);
Концерт за пиано и оркестър №2 (1987 г.);
Концерт за тромпет и оркестър (1985 г.);
LightWave (1995 г.);
Симфония (2003 г.);
“Тракийска загадка” (2003 г.).

Произведения за камерен оркестър:
Концертино за пиано и камерен оркестър (1993 г.).

Камерна музика:
3 струнни квартета.

За пиано:

Три пиеси (1983 г.);
Сонатина (1984 г.);
Десет пиеси (1984 г.).
Floating Metal за соло пиано (поръчка SMCQв Квебек, Монреал, 2001 г.).
Пет етюда за пиано (2001-­02 г.).

За две пиана:

Frozen hypocrisy (или повече пиана) (2002 г.);
Piano people (2002 г.);
Maze of ravings.

Електронна и електроакустична музика:
Deja – vu за клавесин, електронна цигулка и сопран саксофон.
Кларинетисимо за соло кларинет и многоканален магнетофон (1983 г.);
2 етюда за лента (1983 г.).
Coyote за саксофонен квартет и liveелeктронника (поръчка на Австрийското министерство на науката и изкуството, 1994 г.).
Vox за саксофонен квартет, 2 гласа и live електроника (пор. Hoergaenge festivalв Концертхаус, Виена, 1998 г.).
Galileo за пиано и електроника (2000 г.);
Le Voyeur за баскларинет и електроника.
Revelation за 2 пиана и електроника (2001 г.).
Ungrammatical liberations (Концерт за пиано №3) за пиано, малък барабан и произволен брой инструменти и електроника (2002 г.).

За компютър:

X Streams за саксофонен квартет, 2 гласа и 2 импровизиращи компютъра.
Компютърно генерирана музика: Moon landscape (2000); Solar eclips (2000 г.).
Illusion valley за 2 или повече пиана, електроника и саксофон ad libitum (2002 г.).
LightWave II за голям симфоничен оркестър и електроника.

Министерство на субкултурата (цикъл):
Insectizer за цигулка и електроника (посв. на П. Яворов);
Subway за 2 контрабаса и електроника;
zenWALL 1, 2, 3 (компютърно генерирана музика) (2003 г.).