Морис Аладжем завършва ИСИ (дн. УАСГ) София през 1956 г., но от малък се занимава с музика, свири на цигулка, а като ученик е концертмайстор на Първа мъжка гимназия в­ София. Оттогава датират и първите му композиции: увертюра “Изгубено лято”, Концерт за цигулка и струнен квартет. От 1951 г. свири на саксофон. Участва като саксофонист и аранжор в “Джаза на младите” (1953­-56 г.), в Оркестъра за салонна музика на Сашо Николов ­ Сладура, Биг бенда на БНР (1960-­72 г.), оркестър “Балкантон” (1962­-72 г.). Той е главен художествен ръководител на Естрадата при ГУСВ (1974-76 г.) – времето, в което започва професионалната си дейност вокална група “Тоника”, и на дирекция “Българска естрада” към ДО “Музика” (1980­-86 г.).

С творчеството си като композитор и аранжор на естрадни, театрални, детски и други песни и инструментални пиеси е сред авторите, които формират българската естрадна песен през 60-те и 70-те години и създават хитове. Като аранжор работи активно от 1956 г., предимно за Биг бенда на БНР и оркестър “Балкантон”. Първата му оркестрова пиеса е “Мечти” (1960 г.), а първата песен ­ “Влюбеният телефон” (1961 г.). Песните му са изпълнявани от почти всички известни български певци, между които Л. Иванова, Д. Венкова, Т. Колев, П. Панайотов, дует “Ритон”, Г. Христов и други; получават най-високи отличия.
Морис Аладжем е носител е на награди от конкурсите “Златният Орфей”, Голямата награда за цялостно творчество (1995 г.); осем награди на радиоконкурса “Пролет”; телевизионен конкурс “Мелодия на годината” и др. Негови песни са издавани в Куба, Германия, Великобритания и Испания. През 1978 г. съвместно с Ал. Владигеров оркестрира мюзикъла на Алексис Вайсенберг “Фугата”, поставен през 1979 г. в Париж и издаден от френската фирма Pathe Marconi (1980 г.).

През 1987 г. “Балкантон” издава албума “Млади певци изпълняват песни от Морис Аладжем” с участието на П. Буюклиева, Г. Христов, Хр. Петров, групите “Спринт”, “Фоноекспрес” и др. Има албум с детски песни (1981 г.), нотни издания на избрани детски и популярни песни (1981, 89 г.) и др.

Наградени песни:
Касълбар (Ейре):
“Цвете на надеждата” (сребърен медал, 1973 г.);

“Златният Орфей”:
“Песен за трите желания” (Трета награда, 1970 г.).

Радиоконкурс “Пролет”:
“Цвете на надеждата” (Първа награда, 1990 г.);
“С огън ме дари”, изп. Д. Неделчев (Първа награда, 1990 г.);
“Лудо влюбен”, изп. Б. Неделчев (Първа награда, 1992 г.) и др.

“Мелодия на годината”:
“Любов завинаги” (1984 г.).

Избрани други песни:
“Ръцете ти”, “Янтра”, “Обич”, “Жалба за младост”, “Слънчева жена”, “Лодка ли е любовта”, “Любов завинаги”, “Елате ни на гости”, “Да обичаш не е грях” и др.