Никола (Китанов) Атанасов е представител на така нареченото “първо поколение” български композитори, автор на първата българска симфония (1912 г.), реализирана с композиционни похвати, характерни за класическия сонатно-симфоничен цикъл, както и на първата българска соната за пиано (1911 г.). Завършва Загребската консерватория при Ф. Дуган, В. Ружич, К. Юнек и В. Хумел (1906­-12 г.). Работи като учител в Стара Загора (1912­-22 г.), Плевен (1915 г.) и София (1922­-24 г.). От 1923 г. е преподавател, а по-късно –професор по музикално-теоретични дисциплини (1929-­58 г.) и директор (1934­-37 г.) в ДМА (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”). В творчеството му преобладава оркестровата музика. Автор е на 3 симфонии, 2 увертюри и музикална картина “Дойчин войвода”; увертюра за мандолинен оркестър ­и различни авторски пиеси, сред които 5 китки от български народни песни, 3 сюити, 3 валса, Ръченица, Арабеска, Интермецо и др.; около 500 обработки и оркестрации на увертюри, химни, песни от чужди автори и др.; камерни творби, голям брой хорови и солови песни и др. Най-известни негови произведения са Симфония №1 и Трио за цигулка, виолончело и пиано.

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония №1 (1912 г., транскрипция на Първа част за духов оркестър);
Симфония №2 (1922 г.);
Симфония №3 (1953 г.).

Увертюри:

“Христо Ботев” (1927 г.);
“Стонът на гората” (1931 г.).

Камерна музика:
Трио за цигулка, виолончело и пиано (транскрипция за флейта, фагот и пиано).

За пиано:

Три сонати;
Цикъл от 9 пиеси;
Скерцо;
Инвенция;
Валс;
Мазурка;
Три марша.

Вокална музика: 10 песни за глас и пиано и др.

Избрана литература за Никола (Китанов) Атанасов:
Льондев, Петър. “Никола Атанасов” (С., 1963).