Никола Старчев


композитор, контрабасист, педагог

03.01.1937 г. – 05.04.1985 г.София - България

Никола Старчев завършва инструментален факултет в ДМА (дн. НМА „проф. Панчо Владигеров“) през 1960 г. Работи в Симфоничния оркестър на град Видин (1960-­63 г.), в Камерния симфоничен оркестър на град Тунис (1963­-65 г.) и в Оперно-симфоничния оркестър в Кайро, Египет (1965-­71 г.). Същевременно преподава в Държавния институт по арабска музика.

След завръщането си в България работи като оркестрант в Ансамбъла на БНА. Ръководи вокална група при читалище “Славянска беседа” в София. От 1980 г. участва редовно със свои творби на Международния семинар на композиторите на съвременна музика в Босфил (Швейцария).

Никола Старчев е автор на симфонична и камерна музика, хорови песни и др. През 50-те години пише първите си композиции ­ пиеси за пиано, за цигулка, песни. Произведенията му от 60-те и 70-те години са многократно изпълнявани от Симфоничния оркестър и други изпълнители в Кайро. През 1975­-85 г. създава песни за мъжки, женски и смесен хор, за детски и войнишки хорове и други. Редовно участва във фестивала за детска песен “Сладкопойна чучулига” в Бургас, през 1981 г. е отличен със Специалната награда за най-малките за песента “Бухльо”.

Творчество

Произведения за симфоничен оркестър:
“Пролетна поема”;
Концерт за контрабас и орк. (1959 г.);
“Героична поема” (1961 г.);
Концерт за обой и оркестър (1962 г.);
Фантазия за обой и оркестър върху три арабски теми;
Симфонична поема “Герои на арабските народи” (1970 г.);
Вариации за кларинет и оркестър

Произведения за камерен оркестър:
Прелюд и скерцо за цигулка, виола и камерен оркестър (1964 г.).

Камерна музика:
Квартет за духови инструменти (Кайро);
Сюита за виолончело;
Трио за струнни;
Соната за кларинет и пиано;
Скерцо за 5 инструмента.

За пиано: Вариации (1958 г.).

Хорови песни:
“Вяра”,
“Октомврийска пролет” и “Лагерна нощ”, т. М. Спасов;
“Копнение”, т. П. Яворов;
“Дръвче”, т. К. Константинова и др.

Сборници с песни за деца:
“Горско петле” (1981 г.) и “Под небето на Тракия” (1983 г.), т. Й. Папазова.