Павел Стефанов учи в консерваторията в Прага композиция при Хорник и В. Новак (1916­-18 г.).След завръщането си в България работи като диригент в театър “Ренесанс” и в Свободен театър. От 1918 г. изнася симфонични концерти с Гвардейския оркестър. През 1921 г. продължава следването си при В. Новак в композиционната школа в Пражката консерватория, която завършва през 1923 г. Същата година е назначен за хормайстор и диригент в Софийската народна опера. През учебната 1923­-24 г. преподава в ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”). Сътрудничи на отдел “Народна музика” при Народния етнографски музей в София (1926­-30 г.).

Павел Стефанов записва над 5 500 народни песни от Северна и няколко околии от Южна България, част от които са отпечатани в сборниците на Васил Стоин. През 1930 г. е изпратен на едногодишна командировка за пропаганда на българската музика в Чехия. Там изнася лекции, изпълнява с оркестъра на Радио Прага “Приказка” от Петко Стайнов и “Българска сюита” от Панчо Владигеров.

След завръщането си е военен диригент в Шумен и в София, от 1935 г. до пенсионирането си през 1955 г. в Бургас. Дирижира граждански и ученически оркестри. През 1936 г. изнася концерти в Гърция с мъжкия хор “Родина”.

Павел Стефанов е автор на солови и хорови светски и църковни песни; няколко произведения за симфоничен оркестър; маршове и обработки за духов оркестър; струнен квартет и др.

Произведения за симфоничен оркестър:
Тържествена увертюра (1923);
Скерцо (1923);
Симфония.

Произведения за камерен ансамбъл:
Струнен квартет (1923).

Хорови песни:
“Петлите пеят” (1931);
“Хаджи Димитър” ­ балада, т. Хр. Ботев (1936);
“Арменци”, т. П. Яворов (1936).