Панайот Пипков


композитор, диригент

Панайот Пипков

21.11.1871 г. – 25.08.1942 г.Пловдив - България

Панайот Пипков е представител на т. нар. „първо поколение“ български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. От ранна възраст учи цигулка, пее в хора на Г. Байданов, пише стихове. Участва като актьор в Пловдивска любителска театрална трупа (1887 г.) и в софийските театри “Основа” (1889 г.), драматичното отделение на Столичната драматична трупа (1890 г.) и театър “Сълза и смях” (1892 г.). Със съдействието на артистите от “Сълза и смях” е изпратен да учи музика в Милано, Италия (1893­-95 г.). От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч (1900-­05 г.) и в София в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище.

Същевременно ръководи самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях. Участва в Балканската война като капелмайстор.

През 1918 г. е диригент в Свободен театър, пръв диригент на хор “Георги Кирков” (1919 г.), хормайстор в Народната опера ­ София (1920­-21 г.), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924­-30 г.). Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност.

Панайот Пипков е автор на 2 детски оперетки; китки от народни песни и маршове за духов оркестър; клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка; театрална музика и др. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. От хоровите му песни най-популярни са “Химн на Кирил и Методий” (“Върви, народе възродени”) по текст на Ст. Михайловски (1901 г.) и песента “Сладкопойна чучулига”, текст на Ц. Калчев (1903 г.), които включва в детската си оперетка “Щурец и мравка” (1910 г.). Другата негова оперетка “Деца и птички” добива широка популярност. Детските и училищните му песни са издадени в три сборника (1902, 1903, 1904 г.).

Творчество

Музикално сценични произведения:
Опери:
“Руска” (загубена);
“Загорка” (1927 г.).

Детски оперети:

“Деца и птички” (1909 г.);
“Щурец и мравка” (1910 г.).

Камерна музика:
За цигулка и пиано: “Парафраза върху народна тема” (1936).

За пиано:
“Самодивски танц” (1908 г.);
“Българска рапсодия” (1918 г.);
Пиеси.

Избрана литература за Панайот Пипков:
Андреев, Андрей. “Панайот Пипков” (С., 1952).

Тончева, Елена. “Панайот Пипков” (С., 1962).