Парашкев Хаджиев е син на Тодор Хаджиев. Със своята разностранна творческа, педагогическа и обществена дейност той е сред имената, които формират професионалния облик на българската музика и българската музикална култура в средата на ХХ век.

Завършва ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров през 1936 г. През 1937 г. специализира композиция при Й. Маркс във Виена. Учи композиция при Х. Тисен във Висшето училище по музика в Берлин (1938­-40 г.). След завръщането си в България е преподавател по хармония в ДМА, от 1947 г. повече от 40 години е професор по хармония и композиция. Автор е на учебници по хармония и елементарна теория.

Парашкев Хаджиев е председател на СБК в периода 1990­-92 г.

Той е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет; с над 150 постановки, представляващи представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век; някои са поставяни и в други страни като Белгия, Чехия, Германия, Русия и др.

Автор е на симфонична и камерна музика; над 500 хорови и масови песни, над 1000 детски и училищни, 20 забавни, над 5000 хармонизации на народни песни; музика към игрални филми и др. Голяма част от творчеството му е издадено. Произведенията му са репертоарни за българските изпълнители. Използват се в педагогическата практика.

Парашкев Хаджиев е носител е на най-високи държавни награди и отличия.

Музикално-сценични произведения:
Опери:

“Имало едно време” (1957 г., София);
“Луд гидия” (1959 г., София);
“Албена” (1962 г., Варна);
“Юлска нощ” (1964 г., Варна);
“Милионерът” (1965 г., София);
“Майстори” (1966 г., София);
“Златната ябълка” ­– детска (1972 г., София);
“Лето 893” (1973 г., Русе);
“Мария Десислава” (1978 г., Русе);
“Йоанис Рекс” (1981 г., Плевен);
“Парадокси” –­ 3 едноактни опери: “Развод”, “Крадецът” и “Подаръците” (1982 г., Плевен);
“Аз, Клавдий” (1984 г., София);
“Звезда без име” (1985 г., София);
“Мнимият болен” (1987 г., Пловдив);
“Бабината питка” –­ детска (1989 г., Благоевград);
“Ревизор” (1990 г., непост.);
“Любовта на Йоан Кукузел” (1992 г., София).

Оперети:

“Деляна” (1952 г., София);
“Айка” (1955 г., София);
“Мадам Сан Жен” (1958 г., София).

Мюзикъли:

“Службогонци” (1972 г., София);
“Сирано дьо Бержерак” (1974 г., София);
“Шумла полка” (1979 г., Шумен).

Детски оперети:

“Счупената чаша” (1953 г., София);
“Росица и вълкът” (1958 г., София);
„Магьосникът“ (1988 г., София).

Балет:

“Сребърните пантофки” (1962 г., Варна).

Произведения за симфоничен оркестър:

“Три скици” (1940 г.);
“Младежка танцова сюита” (1952 г.);
Сюита из балета “Сребърните пантофки” (1963 г.);
Танци из операта “Имало едно време” (1957 г.).

Концертини:

Концертина за цигулка и оркестър (1941 г.);
Концертина за флейта и оркестър (1945 г.).

Произведения за струнен оркестър:

8 миниатюри (1964 г.);
“Песен и шега” – за цигулка и струнен оркестър.

Камерна музика:

Струнен квартети №1 (1948 г.);
Струнен квартет №2 (1952 г.);
3 пиеси за духов квинтет (1942 г.).

За цигулка и пиано:

Концертино №2 (1960 г.).

Сонати:

Соната №1 (1940 г.);
Соната №2 (1946 г.);
Соната №3 (1977 г.);
Соната №4 (1979 г.).

Сонатина (1957 г.);
Сюита (1940 г.);
“Песен” и “Шега” (1952 г.);
Албум 20 малки пиеси (1959 г.) и др.

Капричио и скерцо за обой и пиано;
Бурлеска за тромпет и пиано;
Рондо за валдхорна и пиано.

За пиано:

“Бабина приказка” (1946 г.);
15 малки прелюдии (1950 г.);
“Слънчева младост” (1951 г.);
“Детски албум” (1951 г.);
Тема с вариации за 4 ръце (1954 г.);
“Тема с вариации” (1955 г.);
“Албум за младежта” (1957 г.);
4 пиеси за четири ръце (1958 г.).

Вокална музика:

“Първи песни” (“Тихи песни”) – 6 песни, т. И. Брен (И. Илиев) (1935 г.);
3 песни за нисък глас, т. Ив. Давидков, Е. Багряна (1969 г.);
“Обич моя” –­ 3 песни, т. Д. Жотев (1970 г.);
“Една роза” – 3 песни;
“Трите лешника” –­ 3 песни;
“Детска игра” ­– 3 песни, т. С. Тянкова (1973 г.);
5 песни по текстове на стари източни поети (авторска редакция за глас и струнен квартет) (1973 г.);
“Ти си!” ­– 4 песни, т. К. Константинова (1980 г.);
“Ти мислиш, че си ме забравил”, т. К. Константинова (1982 г.);
4 песни, т. Е. Багряна (1984 г.);
“Есенни писма”, т. Е. Евтимов (1986 г.);
4 песни, т. Л. Даскалова (1987 г.);
3 песни, т. Ас. Босев ­– за слушане от деца (1988 г.).

Музика към филми:

“Сватба”, реж. Б. Борозанов (1942 г.);
“Огнена диря”, реж. Б. Борозанов, Ат. Георгиев (1946 г.);
“Калин орелът”, реж. Б. Борозанов (1950 г.);
“Следите остават”, реж. П. Василев (1956 г.);
“Малката”, реж. Н. Корабов (1958 г.).

Избрана литература от Парашкев Хаджиев:
“Кратък практически курс по хармония” (С., 1947 г.);
“Учебник по хармония за средните училища” (С., 1959, 77 г.);
“Учебник по елементарна теория на музиката” (С., 1974, 80 г.).

Избрана литература за Парашкев Хаджиев:
Панайотова, Лиляна и МилкаМиладинова. “Парашкев Хаджиев”. Био-блиографски очерк (С., 1977 г.);
Павлов, Евгени (Клостерман). “Парашкев Хаджиев” (С., 1992 г.).