Петър Динев завършва Духовна семинария в Цариград. Учи в Консерваторията в Санкт Петербург композиция при Н. Соколов, С. Петров и А. Глазунов и източна музика при проф. Сакети (1911-­15 г.) и право в Санкт-Петербургския университет. Преподава източна музика в Казанската консерватория (1919­-22 г.). След завръщането си в България през 1922 г. работи като учител по музика (1923-24 г.), лектор по черковна музика в ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) (1925­-36 г.), учител в Духовната семинария и доцент в Духовната академия (1926­-46 г.). В периода 1944-­51 г. е инспектор по музика и подначалник на културно-просветното отделение на Св. Синод.

Петър Динев е автор на теоретични статии и студии, посветени на българската църковна музика: “Сходство между народните и църковни мелодии” (1955), “Рилската църковно-певческа школа в началото на ХIХ век и нейните представители” (1957), “Народнопесенни елементи в българския църковен напев” (1959) и др. Разработва източноцърковните и старобългарски напеви и композира песнопения в техния стил. Превежда духовно-музикални съчинения на Йоан Кукузел от източен на западен нотопис (1938 г.). Хармонизира и обработва за хор около 60 македонски народни песни.

Произведения за смесен хор:

“Литургия на св. Йоан Златоуст” в източен стил върху източно-църковни напеви (1926 г.);
Великопостен концерт “На реках Вавилонских” (1927 г.).

Произведения за двугласен и тригласен хор:

“Народна литургия на св. Йоан Златоуст” (1929 г.);
“Общодостъпна народна литургия на св. Йоанна Златоуста” (1929, 36, 74 г.).

Сборници:
“Песни и молитви за православните християнски братства” (1933 г.);
“Църковно-певчески сборник с песнопения за всенощно бдение и литургия” (1941 г.);
“Сборник, съдържащ Св. Литургия на Св. Йоан Златоуст и 50 подбрани религиозни песни” (1947 г.).