Проф. Петър Стефанов Льондев е български композитор, педагог, етномузиколог и общественик.

Завършва харманлийската реална гимназия, а по-късно Българската държавна консерватория с две специалности – музикална фолклористика при проф. Стоян Джуджев и композиция при проф. Александър Райчев.
В Музикалната академия Петър Льондев изучава също и хармония при проф. Парашкев Хаджиев, полифония при професорите Асен Карастоянов и Здравко Манолов, оркестрация при проф. Марин Големинов и музикални форми при проф. Веселин Стоянов.

В продължение на 32 години работи в Институт за музикознание при Българска академия на науките като научен сътрудник. В този период проф. Льондев записва над 40 000 народни песни и инструментални мелодии, половината от които нотира. Той е автор на редица статии и научни трудове в областта на българската музикална фолклористика, от които: „Музикален фолклор от село Българин, Харманлийско”, „Песни, записани с хурмузиеви невми през XX в.”, „111 автентични народни тракийски песни”, „111 народни песни от кюстендилския край – в съавторство с Петър Пешев”, „ Процеси на ладообразуването при тракийската народна танцова инструментална мелодия”, „Метроритмични посоки на тракийската народна танцова и инструментална мелодия”, „Орнаментални стереотипи в тракийската народна танцова инструментална мелодия” и др.

Проф. Петър Льондев е и университетски преподавател в университетите: Софийски, Шуменски, Великотърновски, Благоевградски и Пловдивски. Гост-преподавател е в Белоруски държавен педагогически университет „Максим Танк”, както и в Лвовския национален университет „Иван Франко” (Украйна).
От 1992 г. членува в Швейцарската агенция за авторско право „Сюиза”.

Автор е на над 700 детски и хорови произведения за най-малките, които се ползват с голяма популярност и са многократно отличавани на конкурси и фестивали: 7 награди на радиоконкурса „Да запеем дружно”, 8 награди на конкурса „Сладкопойна чучулига”, голямата награда за 2001 г. на „Златният петел” и др.
През 2011 г. мъжкият хор от Любляна изпълнява песента „Ерген деда”, с която получава награда на Международния хоров фестивал във Варна.
Множество от произведенията му са отличени с награди от конкурсите: „Милион чудеса”, „Балкански хоров конкурс”, „Да запеем дружно” на БНР (7 награди), Национален конкурс за детска песен в Бургас – „Сладкопойна чучулига” (8 награди, между които голямата награда през 2000 г. за песента „Играта е такава”).
Носител е на голямата награда „Златния петел” през 2001г. за песента „Чудо та големо”.

Носител е на орден „Кирил и Методий” 1-ва степен през 1986г.
Става носител на наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” на тържествена церемония в гр. Сливен през 2011 г.
За неговата 50-годишнина излиза биографична книга като композитор и музиколог.

През 1981 г. Берлинската телевизия излъчва филм за неговото творчество и с негово участие.
Изпълнители на негови песни са и американският джазмен Чък Къриа, сакс квартет „Аполо”. Песента му „Кавал свири” е включена в компактдиска на швейцарския продуцент Марсел Селие, спечелил „Грами” през 1989г.

От 1964г. проф. Льондев е член на Съюза на българските композитори като музиколог и композитор. Бил е в управителния съвет, а в периода от 2011г. до 2014 г. е председател на тази организация.

От 2000 до 2006 г. проф. Льондев е председател на комисията по акредитация в НАОА.

Най-доброто от творчеството на Петър Льондев е отпечатано в песенните сборници „Избрани песни”, „Къщичка за песни” и „Вълшебният килим”, както и песни в двете му грамофонни плочи „Песнички за всички”, „Капитан Рачо” и аудиокасетата „Капитани-смехорани”, компактдиск (съвместно с К. Стефанов), „Балкански страсти”, „Коледни песни” и др. През 2008 г. Петър Льондев издава компактдиск с авторски песни „Чакай ме, море”, а песните в диска са в изпълнение на група „А камертон”.
Проф. Петър Льондев написва песни за женски народен хор в изпълнение на Хора на „Мистерията на българските гласове”: „Мома вода носи”, „Трака, трака, станче”, „С гайда на хоро”, „Седенкарска”, „Тъй-тъй”, „Вокализа и хоро”, „Весела припявка”, „Ай, наздраве”.

За мъжки хор композиторът написва: „Пушка пукна”, „Сечената”, „Шопски лазар”, „Мъжка припявка”, „Далнина“, „Старско хоро”.

Две от най-изпълняваните хорови песни на композитора Петър Льондев – „Ерген деда” (написана през 1975г.) и „Кавал свири” (написана през 1979г.) влизат в компактдисковете на швейцарския продуцент Марсел Селие и стават световно популярни през годините. Песента „Кавал свири” печели престижната награда „Грами” в Лос Анджелис през 1990 г.

Тези песни добиват широка популярност в световен мащаб и се изпълняват от над 80 хорови състави от цял свят, от които: Американски университетски хор „Букнел” САЩ, Френски пътуващ хор (Le Choir De Vayageur), Gurt Lush Choir от английския град Бристол, Новозеландски девически колеж „Нелсън”, дамски състав към университета в Охайо, Женски хор от колежа „Чери Хил” в Монтрьо, хор „Аугустана” в Блумингтън, квартет от Гърция „Елина Дуни”, квартет валдхорни “Golden Horns” изпълняват „Кавал свири”, хорът от Италия „Нотеволменте” – песента „Кавал свири”, хорове от Швеция, Италия, Турция, Гърция, Кипър, САЩ – хор „Букнел”, Словения, Сърбия, Франция, Германия, Япония, Китай, Русия, Англия, Косово, Хърватия, Кипър, Югославия, Австралия.

През август 2017 г. певицата Лейди Гага публикува видеоклип в Инстаграм профила си с песента „Кавал свири”. Клипът е част от документалния автобиографичен филм за поп певицата.

ПО-ВАЖНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ на проф. ПЕТЪР ЛЬОНДЕВ

Хорови песни

За женски хор:

“Ерген деда” (1975 г.);
“Кавал свири” (1979 г.);
“Седенкарска” (1980 г.);
“Мома вода носи” (1983 г.);
“С гайда на хоро” (1987 г.);
“Тъй, тъй, тъй”, “Хороводна”, “Люлка на радостта” (1988 г.);
“Вокализа и хоро” (1991 г.);
“Мома хубава”, “Жалба за Лазара”, “Ай, наздраве”, “Малки моми лазарици”, “Ой, коледо” (1994 г.);
“Весела припявка” (1995 г.);
“Трака, трака станче” (1996 г.);
“София ¬ столица” (1997 г.);
“Огреяла месечинка” (1999 г.).

За мъжки хор:

“Пушка пукна” (1978 г.);
“Сечената” (1980 г.);
“Шопски Лазар” (1980 г.);
“Мъжка припявка” (1981 г.);
“Далнина” (1982 г.);
“Старско хоро” (1983 г.).
За смесен хор:
“Лалугерова сватба” (1980 г.);
“Панаир” (1986 г.).

За детски хор:

“Барабанче” (1975 г.);
“Довиждане весело лято”, “Капитански остров” (1976 г.);
“Горски музиканти”, “Синьо и златно” (1977 г.);
“Зажени се млад синигер” (1978 г.);
Цикъл “Птичи песни” (1981 г.);
“Тика-така” (1986 г.);
“Бъркотия” (1987 г.);
“Странна случка” (1987 г.);
“Хвърчило и врабец” (1999 г.);
“Играта е такава” (2000 г.).

Детски песни за най-малките:

“Конче – ракета” (1975 г.);
“Капитан” (1976 г.);
“Десетте пръста” (1976 г.);
“Патенцето е сърдито” (1976 г.);
“Конче – вихрогонче” (1976 г.);
“Врабче и перце” (1977 г.);
“Ваната на Мравчо” (1978 г.);
“Десет морски кончета”, “Локомотив”, “Хитруша”, “Снежен човек” (1978 г.);
“Капитан Рачо” (1979 г.);
“Празнична торта” (1980 г.);
“Благодаря ти, мамо” (1981 г.);
“Врабчо от завода” (1981 г.);
“Ето го морето” (1983 г.);
“Песничка с “ла” (1983 г.);
“Домашен компютър”, “Светът наопаки” (1985 г.);
“Пики, пики” (1988 г.);
“Чакай ме, море” (1989 г.).

Произведения за народен оркестър:
“Събор” (1976 г.);
“Фолклорни диалози” (1977 г.);
“Южни диалекти” (1978 г.).

Избрана литература от проф. Петър Льондев:

Монографии:

“Никола Атанасов” (С., 1963);
“Георги Горанов” (Кюстендил, 1964).

Изследвания и статии:

“Музикален фолклор от село Българин, Харманлийско” (1962 г.);
“Песни, записвани с хурмузиеви невми в България през ХХ век” (1967 г.);
“Вазов и българската музика” (1970 г.);
“Неравномерна пулсация на отделните структурни елементи във формообразуващите процеси на тракийската народна инструментална мелодия” (1983 г.) и др.

Избрана литература за проф. Петър Льондев:

Панайотова, Лиляна, Дагмар Цолова. “Петър Льондев”. Био-библиографски очерк (С., 1987).