Румен Бальозов завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с виолончело при проф. К. Попов (1972 г.) и композиция при проф. Д. Тъпков (1975 г.). От 1974 г. работи като виолончелист в СО на БНР. Той е сред основателите на ДНМБ и председател на художествения му съвет (2000­-02 г.).

Автор е на 4 опери и 1 балет; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; голям брой камерна музика за различни инструменти и състави; музика към филми, театрални и телевизионни постановки. В музиката му преобладават експерименти с утвърдени жанрови подходи и различни композиционни техники, които го свързват с насоки, характерни за някои съвременни течения в музиката като свободен сериализъм, минимализъм и др., както и с естетиката на постмодернизма. Произведенията му са записвани в БНТ, “Балкантон”, БНР, Братиславското радио и Радио Кьолн (WDR). Изпълнявани са в Европа и Америка. Творчеството му е отличено с награда на Министерството на образованието и културата (1981 г.) и др.

Музикално-сценични произведения:
Опери:

“Малкият принц” по А. Сент-Екзюпери (1974-­75 г.);
“Когато куклите не спят” (1980 г., Благоевградска камерна опера);
“Серенада” по С. Мрожек (1990 г.);
“Нонсенсвилска любовна история” по Б. Виан (1992 г.).

Танцов театър:

“Зелена игра” (1987 г., НДК София).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония №1 за сопран, бас и оркестър (1979 г.);
Симфония №2 “Музика на бъдещето” (1999 г.);
Симфония №3 “Незапочната” (1999 г.);
Симфония №4 “Декламационна” (2001 г.).

“Старобългарски страници” ­ триптих от симфонични поеми (1980-­1982 г.).

Дивертименти капричози:
№1 (1974 г.);
№2 “Бах`85 или Добре темперираният оркестър” (1985 г.).

“Силуети” (1973 г.);
Багатели (1998 г.);
Обреден танц (2000 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Кончерто гросо:
№1 “Притча за препятствията” за струнен квартет и струнен оркестър (1982 г.);
№2 “Братиславско” за кларинет, пиано, ударни и струнен оркестър (1987 г.);
№3 “Разминаване” за маримба и струнен оркестър (1988 г.).

“Фолклорни етюди” за струнни и ударни (1972 г.);
“Контрария” (Джон Кейдж,­ Р. Бальозов) за глас и щрайх (1989 г.).

“Натюрморт със струни”;
“Натюрморт с лъкове” (2000 г.) и др. натюрморти (1999­-2003 г.).

Камерна музика:
Дивертименти капричози:
№3 “Рецитал за говорещ пианист” (1986 г.);
№4 “Пасианс” за ансамбъл от 14 инструменталисти и диригент (1989 г.);
“Калейдоскоп” за камерен ансамбъл (1997 г.).

“Музика по повод” за осем валдхорни (1986 г.);
“Конфликти” за флейта, виола, арфа, пиано, лента (1977 г.);
“Мемориал ’78” за виолончело и секстет от ударни (1978 г.);
“Играчките” –­ детска сюита за малък инструментален ансамбъл (1978 г.);
“Храбрият оловен войник” приказка за квартет от медни инструменти и четец (1979 г.); “Марсиански танци” за секстет ударни (1981 г.);
“Гирлянди” за духов квинтет (1983 г.);
“Натюрморт с палки” за секстет ударни и пиано (1999 г.);
“Натюрморт в жълто” за медни (1999 г.);
“Натюрморт с клапи” за дървени духови (1999 г.).

Струнни квартети:
№1 (1979 г.);
№2 (1982 г.).

“Контрапункти” за 4 тромбона (1987 г.);
“Контур” за 3 виолончели и контрабас (1989 г.);
“Орнитофония” за сопран, бас и пиано (1979 г.);
“Поезия” за кларинет, вибрафон и пиано (1981 г.); La Foliaза виола, виолончело и контрабас (1992 г.);
“Отвъд” за сопран, виола и чело.

“Координации” за кларинет и пиано (1977 г.);
“Карнавал” за контрабас и пиано (1986 г.);
Da capoза флейта и лента (1994 г.);
“Бестиарий” за виолончело и пиано (1988 г.);
“Античен пасторал” и “Хумореска” за валдхорна и пиано (1989 г.).

“Археография” I ­ цикъл от 3 пиеси за кларинет и маримба;
“Археография” II за кларинет;
“Археография” III за маримба (1998 г.)

Рапсодични импровизации за виолончело:
№1 (1971 г.);
№2 (1979 г.);
“Пасторали” за обой (1976 г.);
Три пиеси за кларинет (1981 г.);
“Добре дошъл, ХХI век” инсталация за соло чело (1999 г.).

Произведения за пиано:

“Изменения” (върху тема от Паганини) за 2 пиана (1972 г.);
Дивертименто капричозо №3 “Рецитал за говорещ пианист” (1986 г.);
“Акростих” (1986 г.);
“Акупунктура” за две пиана на осем ръце (1987 г.);
“Календар” (1994 г.);
“Натюрморт с клавиши” за 3 пиана на 12 ръце (1998­-99 г.);
“6 тежки пиеси в 3/4” (1999 г.).