Светослав Обретенов завършва ДМА (днешна НМА „проф. Панчо Владигеров“) през 1934 г.. Стажува една година и същевременно дирижира хора при читалище “Яворов”, Синдикалния хор и хор “Кавал” в София. През 1935 г. е композитор-пианист на Русенския театър. Учителства в Бяла Слатина, Ямбол и Пловдив (1937­-41). Композитор във Варненския драматичен театър и диригент на хор “Морски звуци” в града (1942-­44). От 1933 г. сътрудничи на антифашистките театри “Народна сцена”, Т­35 и “Реалистичен театър”, композира песни с пролетарска тематика за театрални постановки. Заедно с поета Н. Хрелков съставя първия нелегален партиен сборник с революционни песни “20 трудови песни” (1934 г.).

Особено активна е неговата творческа и музикално-обществена дейност след 1944. Дирижира хорове в Бяла Слатина, Ямбол, Пловдив и Варна. Важна за българската музикална култура е работата му с Държавния радиохор, който след трагичната му смърт приема неговото име като Българска хорова капела “Светослав Обретенов” (днес Държавен филхармоничен хор “Светослав Обретенов”). Под негово ръководство хорът се превръща във водещ изпълнителски колектив и очертава нови съвременни критерии в професионалното българско хорово изпълнителско изкуство. Репертоарът му включва стотици заглавия, като особено пропагандира българската, съветската и руската музика. Изнася много студийни и публични концерти, осъществява грамофонни записи. Посещава Чехословакия, Полша, Унгария, световните фестивали на демократичната младеж в Прага, Будапеща, Берлин, Букурещ и получава най-високи отличия. Същевременно през 1949 г. Светослав Обретенов е диригент на хор “Кавал”. Специализира в Москва при Ю. Шапорин (1952­-53).

Той пише произведения в различни жанрове, като най-значителни са неговите кантати и оратории. Те, както и голяма част от останалото му творчество, изразяват неговата социална и политическа ангажираност.

Автор е на 25 песни за смесен и 12 за детски хор; 99 революционно-работнически и масови песни (част от които са отпечатани в сборника “20 трудови песни”); 14 солови песни; 32 солови детски песни; театрална музика и др. От инструменталните му пиеси особено популярни са “Шестте прелюдии” за пиано и “Детски албум”, които разкриват богата мелодическа инвенция на автора и принадлежат към най-хубавото, създадено от българските композитори за пиано.

Музикално-сценични произведения:
Опера:
“Грамада” (недовършена), либрето Пл. Цонев.

Оперета:
“Пълна кофа доказателства” (“Процесът в Пекин”), т. Л. Огнянов-Ризор.

Хорово-оркестрови произведения:
Оратория:
“Партизани” ­– за солисти, смесен хор и оркестър, т. К. Зидаров (1952).

Кантати:
“Димитровска родина” за бас, смесен хор и оркестър, т. Н. Вълчев (1950);
“Запей, наш бащин край“ за смесен хор и четец, т. Пл. Цонев (1954);
“Радост иде” за тенор, смесен хор и оркестър, т. Пл. Цонев (1955).

Вокално-инструментални сюити:

“На прощаване” за солисти, смесен хор и оркестър, т. Хр. Ботев;
“Борба за мир” за солисти, смесен хор и оркестър, т. Н. Вълчев (1951).

Произведения за симфоничен оркестър:

“Балканът пее хайдушка песен” –­ симфонична поема (1942);
“Георги Димитров” – героична увертюра (1945);
“Три симфонични танца” (1956);
“Хороводна тема с вариации” за цигулка и оркестър.

Произведения за камерен оркестър:
“По хайдушки дири”, сюита.

Камерна музика:
За цигулка и пиано:
“Приспивна песен”.

За пиано:

“Детски албум” (1946);
“Разходка и игра” (1946);
“Шест прелюдии” (1955).

Солови песни:

“Има една песен”, т. Н. Хрелков;
“Гонитба”, т. Н. Хрелков;
“Пищи над мене сив сокол”, т. Ив. Василев;
“Росни ми, росице”, т. народен;
“Малкият барабанчик”;
“Среща”, т. Мл. Исаев;
“Песента на граничаря”, т. Н. Вълчев и др.

Хорови песни:
За смесен хор:

“Хайдути”, т. Хр. Ботев (1928);
“Виж гръмнат орел”, т. Н. Хрелков;
“Червените ескадрони”, т. Хр. Смирненски;
Из “Приказно царство”, т. Хр. Ясенов;
“Три сестри”, балада, т. Н. Хрелков;
“Горице, темна усойка”, т. нар.;
“Бабина приказка”, т. П. Яворов;
“Хайдути”, т. Ламар;
“Син ти е, бабо, разбойник”, т. Н. Зидаров;
“Луд гидия”, т. П. Славейков;
“Приспивна песен”, т. Т. Белчев;
“Хайдушка невяста”, т. народен;
“Кукай, кукувице”, т. Н. Хрелков и др.

За детски хор:
“Димитровско племе”, т. Б. Божилов;
“Бисерна река”, т. Ас. Босев;
“Хайдушко кладенче”, т. Пл. Цонев;
“Гайдар”, т. Пл. Цонев и др.

Сборници със солови детски песни:

“Детски песни за пение и пиано” (1951);
“Песнички за най-малките”, т. Пл. Цонев (1955).

Театрална музика:

3 марша към пиесата “Великият план”, т. Й. Беxер (1933);
4 песни към съветската пиеса “Чудната сплав”;
“Песен на С. Перчатник” към съветската пиеса “Чуждото дете”;
“Песен на гладния младеж” и “Песен на палката” към пиесата “Улица без радост” от И. Хершкович и др.

Избрана литература от Светослав Обретенов:

“Светослав Обретенов. Спомени, статии, писма, материали” (Съст. Д. Зенгинов) (С., 1970).

Избрана литература за Светослав Обретенов:
Кръстев, Венелин “Светослав Обретенов” (С., 1966).