Симеон Пиронков завършва ДМА (дн. НМА „проф. П. Владигеров“) с композиция при проф. П. Хаджиев и дирижиране при проф. Ас. Димитров през 1952 г. По време на следването си работи като диригент и художествен ръководител на оркестъра на Народния театър за младежта. Музикален оформител в Студия за игрални филми (1964-68 г.). От 1968 до 1980 г. е на свободна практика. От 1980 г. е доцент в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, като преподава музикално оформление на спектакъла. През 1982 г. посещава Cite des Arts Париж, а през 1990 г. ­ Лос Анжелес (САЩ), където чете лекции. Заместник-председател на СБК (1980­-85 г.). Съосновател на Дружеството за нова музика в България, българска секция на ISCM (1990 г.). От 1994 г. до смъртта си е негов председател и директор на ежегодния международен фестивал за съвременна музика Musica Nova ­ Sofia. Председател на фондацията и Международния конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” (от 1992 г.).

Симеон Пиронков е сред изявените съвременни български автори. Музиката му е изпълнена с различни оригинални художествени решения по отношение на постигнатата образност и използвания музикален език.

Той е автор на творчество в различни жанрове: 3 опери; оратория; произведения за симфоничен, струнен и камерен оркестър; камерна инструментална и вокална музика; хорова музика; музика към 43 игрални, 25 мултипликационни, 36 научно-популярни и документални филми; музика към 51 театрални, 15 радио и телевизионни постановки, “Балкантон” и др. Негови произведения са изпълнявани в почти всички европейски страни, САЩ, Русия, на международни фестивали на съвременната музика във Варшава, Будапеща, Берлин, Загреб, Прага, Братислава, издавани са в България, Германия и Япония.

Носител е на престижни национални награди.

През 1985 г. е удостоен с наградата “Готфрид фон Хердер” за цялостно творчество.

Музикално сценични произведения:

Опери:
“Добрият човек от Сечуан” по Б. Брехт (1965 г.);
“Пъстрата птица” –­ комична опера по собствено либрето (1979 г.);
“О, моя мечта…” ­– лирична комедия по собствено либрето (1985 г.).

Вокално-оркестрови/инструментално-ансамблови произведения:

“Истинската апология на Сократ” за бас, ударни и струнни инструменти, т.К. Варналис (1967 г.);
“Житие и страдание грешнаго Софрония” ­– оратория за хор и оркестър (1976 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:

“Нощна музика” (1968 г.);
Български фолклорен танц “Петрунко” (1983 г.);
Симфонична скица върху една популярна мелодия (1986 г.);
Оркестрова сюита “Модерн” (1988 г.);
Пасакалия (1991 г.);
Босненска приспивна песен (1993 г.);
El Tango­ вариации (1996 г.).

Музика за две пиана и оркестър (1973 г.).

Концерти:
“Кончерто Рустико” за виолончело и оркестър (1982 г.);
Концерт за флейта и оркестър (1987 г.);
Концерт за цигулка и оркестър (1989 г.);
“Паметта на едно пиано” (1995 г.).

Произведения за камерен оркестър:

“Балетна музика в памет на Стравински” (1972 г.);
Kammersinfonie за 11 солисти (1990 г.).

Произведения за струнен оркестър:

Симфония (1960 г.);
“Движения за 13 струнни” (1967 г.);
“Реквием за един неизвестен млад човек” за 13 струнни (1968 г.);
“Лирична сюита” (1983 г.);
“Четири капричии от Паганини” –­ транскрипция за струнен ансамбъл (1994 г.).

Камерна музика:

Струнен квартет №1 (1951 г.);
Струнен квартет №2 (1966 г.);
Струнен квартет №3 (1985 г.).
Трио за цигулка, виола и виолончело (1950 г.);
Екологическо трио за цигулка, кларинет и контрабас (1987 г.);
Сонатина за 2 цигулки (1951 г.);
“Четири епизода” за валдхорна и пиано (1975 г.);
“Встъпление и капричио” за соло виолончело (1980 г.);
“Приспивна песен” за кларинет и пиано (1983 г.);
Tema con variationi per violino e pianoforte (1985 г.).

Солови сонати за цигулка (1955 г.);
Солови сонати за обой (1956 г.).

“Три движения“ – за соло арфа (1992 г.).

За пиано:

“10 вариации по една романтична тема” (1948 г.);
Пет пиеси (Сюита за пиано) (1948 г.);
16 прелюда (1949 г.);
Пет пиеси (1950 г.);
“Пасакалия за изгрева на една луна” (1980 г.);
Детски албум (1983 г.);
Сонатина за пиано на 4 ръце (1990 г.).

За глас и камерен ансамбъл:

За женски глас и камерен ансамбъл:
Две вокализи (1950 г.);
Пет песни (1952 г.);
Две песни по В. Ханчев (1962 г.);
“Песни на живота” –­ цикъл от 7 песни по Е. Дикинсън
“Песни на смъртта” –­ цикъл от 5 песни по Е. Дикинсън (на англ. ез.) (1989 г.).

За женски глас и пиано:
“Селски празници” –­ цикъл по П. Караангов (1975 г.);
Две песни по Б. Брехт (на немски ез.) (1977 г.).

За женски и мъжки глас с пиано по Б. Брехт (1980 г.).

За бас и камерен ансамбъл:
“Сатирикон” –­ 3 песни по старогръцки текстове (1971 г.).

За баритон, пиано и виолончело:
“Фантазия върху поезия на Хайнрих Хайне” (1997 г.).

Хорова музика:

За смесен хор:
“Зеленият дъжд” (1993 г.).

За женски хор:
“Светлият дъжд” (1963 г.);
“Пей, птичко” (1970 г.);
“Циганска песен” (1971 г.);
Три песни за женски хор и камерен оркестър (1976 г.);
“Искам да напиша песен” –­ кантата (1979 г.).

За мъжки хор:
“На прощаване” –­ балада (със съпровод на ударни) (1983 г.).

Музика към филми (игрални):

“На малкия остров”, реж. Р. Вълчанов (1957 г.);
“А бяхме млади”, реж. Б. Желязкова (1960 г.);
“Инспекторът и нощта”, реж. Р. Вълчанов (1963 г.);
“Крадецът на праскови” (1964 г.);
“Черните ангели” (1970 г.), реж. В. Радев;
“Тримата от запаса”, реж. З. Хеския (1971 г.);
“Голямото нощно къпане”, реж. Б. Желязкова (1980 г.);
“Васко да Гама от село Рупча”, реж. Д. Петров (ТВ 6-сериен, 1986 г.) и др.

Избрана литература от Симеон Пиронков:
“По стъпалата на времето” ­– литературно съчинение. (С., 2000).

Избрана литература за Симеон Пиронков:
Хронограф на творчеството по жанрове ­ В: “По стъпалата на времето” (съст. Анда Палиева).