Стефан Чапкънов
композитор, музикален фолклорист, диригент, педагог, общественик
20.04.1938 г. - 18.11.2020 г.Бургас - България
Проф. д-р Стефан Чапкънов е роден в гр.Бургас. Завършил е Българска Държавна консерватория. Основател е на държавен ансамбъл за народни песни и танци „Странджа” гр. Бургас и е негов главен художествен ръководител и главен диригент в продължение на 43 години. Под ръководството му ансамбълът е изнесъл над 6000 концерта в страната и чужбина, от които около 2000 – авторски.
Като композитор е създал над 750 произведения – хорови и солови песни, оркестрови пиеси, камерни и музикално-сценични произведения. Издал е 10 самостоятелни сборника, дългосвирещи плочи, компакт дискове и аудио касети.
Като фолклорист проф. д-р Стефан Чапкънов е автор на научните трудове „Феноменът българско народно пеене. Проблеми на звукоизвличането” и „Музикалния фолклор на Странджа. Метроритмични, структурни и ладови особености”, като последният е цялостна панорама на музикалния фолклор в Тракия.
Проф. д-р Стефан Чапкънов е носител на почетни дипломи от фестивали във Франция, Индия, САЩ и Австрия. Отличен е с първа награда от международни конкурси гр. Закопане – Полша, гр.Бурса и гр.Ялова – Турция. Популяризирал е българското изкуство в Европа, Азия и Америка.
През 1990 г. за приноса му към българската култура и 1997 г. за постиженията му като ръководител на ансамбъл „Странджа” два пъти е удостоен с наградата „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци.
През 1998 г. и 2000 г. получава званието почетен гражданин на градовете Малко Търново и Бургас.
През 2001 г. е награден с „Голямата кристална лира” за върхови постижения в областта на фолклора, а през 2005 г. Съюзът на българските композитори го отличава с приза „Златното петолиние” за авторска песен, а през 2013 г. лично от Министъра на културата е награден с Националната награда “Златна нестинарка” за върхови постижения в областта на фолклора.
Творчество
Хорови песни за женски хор – Овчарска песен, Горо, тевна горо, Раде ле, Пукни се тресне, Хайда девойко да идем, Пий момче вино, Седенкарска, Лазарска, Припявка, Колко са мале.
Песни за смесен хор – Песен за капитан Петко Войвода, Хубава си моя гора, Пустата му Гинка, Ясен месец, Българе глава дигнали, Мете мома дворове, Дощеро моя майчина.
Песни за хор и оркестър – Я снощи ходих мале ле, Севдано, Маринчице, Какво се лее белее, Дошло е момче даскалче, Ти ли бе Георги, Яно, бяла Яно.
Солови песни – Тодоро, Тодоро, Слънчице мило мамино, Златко ле златна ябълка, Атанас събира тръгнува, Добра в градинка седеше, Докарал ми е Димитър, Бери ми, мале грехове, Тръгнал ми Георги.
Оркестрови пиеси – Странджанска сюита, пиеса за тамбура и оркестър, Пиеса за кавал и оркестър, Песен и старо хоро, Тракийска сюита, Водено хоро, Факийска сюита, Малкотърновско хоро, Еркечка сюита.
Песни със съпровод на пиано – Сгадали са се сгадали, Бърза ли Иван, Отдолу иде, Моме Драгано, Щеро Ирино, Манде ле, Я кажи, кажи Калино.
Музикално-сценични произведения – Сакар, Хасикийски танци, Беломорски танци, Шопи, танци от югоизточна България, Нестинарка – съавтор Христо Тодоров, Предсватбени песни и танци от Герлово, Северняшки танци от Видинско.