Трифон Силяновски завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” и ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с композиция при проф. П. Владигеров и пиано при проф. Д. Ненов. Учи и история на изкуството и стилистика при Ханс Зеделмайер във Виена (1941­-43 г.). През 1948 г. печели първия конкурс за певци и инструменталисти и реализира множество записи, които са включени в златния фонд на БНР. След установяване на комунистическия режим през 1944 г. до 1959 г. професионалната му кариера и музиката му са забранени. Става жертва на политическо преследване, прекарва няколко години в концентрационен лагер (1949­-51 г.), периодично е хвърлян в затвора и е изселен от София. Работи в селското стопанство, свири на пиано в ресторанти, дава частни уроци по латински и гръцки. През 1959 г. му се разрешава да работи като корепетитор в Софийската опера. През 1973 г. заедно с Пламен Карталов създават Камерната опера в Благоевград и е неин музикален директор до 1982 г. Преподава четене на партитури в АМТИ ­ Пловдив (1982­-91 г.). След политическите промени в края на 80-те години е избран за извънреден професор в ДМА (от 1997 г.).

Трифон Силяновски е автор на 3 симфонии, 3 концерта за струнен оркестър, концерт за пиано и други произведения за оркестър; на хорови опуси; камерни и солови пиеси. Голяма част от произведенията му са тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция. Това определя и характерни черти от композиционния му стил, в който преобладават ясна структура, плътна музикална фактура и сложна полифония.
Той е автор и на книги, студии и над 70 непубликувани различни изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация, политология и др.

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония №1 (1952 г.);
Симфония №2 (1954 г.);
Симфония №3 (1972 г.).

“Византийски триптих” (1969 г.).

Концерт за пиано и оркестър (1968 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Прелюд, ария и токата (1946 г.);
Вариации по тема В­А­С­Н (1952 г.);
Вариации по тема от Глук (1970 г.).

Концерти за струнен оркестър:

Концерт №1 (1953 г.);
Концерт №2 (1955 г.);
Концерт №3 (1956 г.).

Камерна музика:
Соната за обой и пиано (1956 г.).

Солови сонати:

Соната за виолончело (1965 г.);
Соната за цигулка (1966 г.);
Соната за виола (1967 г.).

Вокална музика:
5 песни за сопран и пиано (лява ръка), т. Р. М. Рилке (1953 г.).

Хорова музика:
Missa Ordinaria (1954 г.);
Te Deum (1956 г.) (Втора авторска редакция 1996 г.);
Stabat Mater (1963 г.).

Избрана литература от Трифон Силяновски:
“Идея. Вяра” (С., 1992);
“Немският симфонизъм ­– стилови и интерпретационни проблеми” (С., 2000);
“Изкуството във времето. Специфика на жизнения ритъм в изкуствата и мисълта”. Кн.1. (С., 2002).