Филип Кутев


композитор, диригент, обществен деец

Филип Кутев

13.06.1903 г. – 27.11.1982 г.Айтос - България

Филип Кутев е представител на т. нар. „второ поколение“ български композитори, член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (от 1936 г.). Учи цигулка при чешкия педагог, концертмайстор на Софийската опера и преподавател в ДМА (дн. НМA “проф. П. Владигеров”) Ханс Кок. Учи частно композиция при проф. Ас. Димитров. Като ученик и студент работи последователно като чиновник във Висшия земеделски институт, оркестрант в I пехотен полк, в оркестъра на Артилерийското кино, в кино “Уфа” и в АСО. Под влияние на Г. Атанасов Маестрото през 1930 г. се явява на изпит за военен диригент и започва професионалната си дейност с армията. През същата година е назначен в Бургас в ХХIV пехотен полк (на освободеното място от Г. Шагунов), където работи до 1935 г. В Бургас ръководи и градския самодеен оркестър при музикалното дружество “Родни звуци”. През 1935 г. е преместен на служба в София в VI пехотен полк (1935-­39 г.), Школата за запасни офицери (1939-­42 г.) и Военното училище (1942­-44 г.). В периода 1944­-48 г. работи в Политическото управление на Министерството на народната отбрана, отговаря за музикалните въпроси във войската и ръководи културната дейност на Централния дом на БНА в София (1948­-51 г.).

През 1951 г. Филип Кутев заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес НФА “Ф. Кутев”), с което се поставя началото на движението “Народни хорове и ансамбли” в България. Като негов главен художествен ръководител (до смъртта си) Филип Кутев утвърждава високото му професионално ниво и световната му популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка.

Той е председател на СБК (1954­-72 г.). Носител е на много престижни национални и творчески награди и ордени.

Филип Кутев е автор на творби за симфоничен оркестър; много песни за народен хор; масови и концертни хорови песни; филмова музика и др. За репертоара на ДАНПТ създава авторско творчество на фолклорна основа, което се превръща в класика и образец за много други творци в жанра на фолклорната обработка. Симфоничните му произведения, създадени през 30-те и ­ 40-те години, като поемата “Герман”, “Сакарска сюита”, “Пасторал” за флейта и оркестър, вокално-инструменталните му сюити, както и написаните след 1944 г. героична кантата “Девети септември” (първа в съвременната българска музика), Младежка симфония, шедьоврите за народен хор “Лале ли си, зюмбюл ли си”, “Полегнала е Тодора”, “Драгана и Славей”, “Димянинка” и др., музиката към филма “Под игото” (по Иван Вазов) и др. го утвърждават като един от най-изявените и самобитни български композитори.

Творчество

Хорово-оркестрови произведения:
“Клепалото бие” ­ балада, т. И. Вазов (1929 г.);
Лазарска сюита (1938 г.);
“Девети септември” ­ кантата, т. Б. Райнов (1946 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
Скерцо (1928 г.);
Българска рапсодия (1938 г.; оригинал за духов оркестър, 1937 г.);
Сакарска сюита –­ симфонична музика към поемата “Септември” от Г. Милев (1940 г.);
“Герман” ­ – симфонична поема (1940 г., поставена в Народния театър през 1943 г.);
“Пасторал” за флейта и оркестър (1943 г.);
Младежка симфония (1949 г.);
Пет симфонични народни танци (1952 г.).

Сюити за соло и камерен оркестър:
Средногорска (1937 г.);
Северозападна (1938 г.);
Източнотракийска (1938 г.).

Камерна музика:
Духов квинтет (1930 г.);
Малка пиеса за виолончело и пиано (1945 г.);
Две малки пиеси за кларинет и корна (1948 г.).

Песни за народен хор:
“Драганка и славей”;
“Айде зайде”;
“Двя са змийки бият”;
“Закукала й кукувица”;
“Стани ми, майчо, откачи”;
“Прехвръкна птичка”;
“Замръкнала е Яна”;
“Полегнала е Тодора”,
“Дай си, Въсе, ръчицата”,
“Димнянинка”,
“Дона на порти седеше”,
“Замръкнала мома Яна”,
“Кажи, кажи, агньо”,
“Черешица род родила” и др.

За народен оркестър:
“Трите пъти” (1951 г.);
Шопска сюита (1952 г.);
Тракийска сватба (1961 г.);
Концертино за соло кавал и оркестър (1962 г.) и др.

Музика към филми:
“Под игото”, реж. С. Василев (1952 г.);
“Неспокоен път”, реж. Д. Даковски (1955 г.);
“Героите на Шипка” (1954 г., съвместно с Н. Крюков);
“Хитър Петър”, реж. Ст. Сърчаджиев (1960 г.).

Избрана литература за Филип Кутев:
Стоянов, Стоян. “Филип Кутев” (С., 1962);

Кутева, Мария. “Искам да разкажа за Филип” (С., 1998).