Христо Петков завършва Машинно-електротехнически институт (дн. Технически университет) ­ София през 1979 г. Музикално образование получава под ръководството на баща си, диригента Добрин Петков.

От 1967 г. пише, аранжира и изпълнява песни с различни вокално-инструментални състави – ­ “Фактор”, “Спринт”, “Стрък”, “Ягуар”. През 1987 г. получава Почетни грамоти от конкурса MCSF в Нешвил, USA за песните “Над сто вражди” и “Болка”. През 1988 г. получава Специалната награда на ДМА за песента “Над сто вражди”, а през 1989 г. – Специалната награда на БНТ за песента “Грамофонна плоча”.

През 1992 г. Христо Петков основава Ансамбъл за Електроакустична музика и започва да композира за този състав. Прави редица преработки на класически произведения за ансамбъл, съставен от електронни и акустични инструменти. През 1996 г. за клип по авторската пиеса “Катастрофа” получава Първа награда на Международния телевизионен фестивал “Златната антена”. Същият клип получава и Фестивалната награда на международния фестивал “Централна Европейска Инициатива” в Будапеща (1996 г.).

През 2018 г. получава Втора награда на конкурса за написване на симфонично прозведение „7/8“ за произведението си „Овчарска сюита“ за кавал и симфоничен оркестър.

През 2022 г. получава  Награда на Публиката за песента „Легенда за Момина сълза“ на конкурса „Музика на Водата“ в Хисар.

Песни:
“Хора, ех…”,
“Дом”,
“Сила”,
“Болка”,
“Над сто вражди”,
“Грамофонна плоча”,
“Пролет и за мен”,
“I love you”,
“Питам те”,
“Истина ли е?”,
“Любовен режим”,
“Маргаритке”,
“Цял живот се помни”,
“Come with me, girl!”,
“О, малка Роси!”,
“Ако пея фалшиво”,
“Безсъница”,
“Благодаря ти, песен!”,
“Бяхме най-близки”,
“Чудак”,
“Искрена”,
“Лудият вятър”,
“Изповед”,
“На път”,
“Облаци”,
“Слънчево момиче”,
“Оставете портокалите!”,
“We need to create”

За електроакустичен ансамбъл:
“Промяна”,
“Залез”,
“Предложение”,
“Катастрофа”,
“Обещание”

Музика за балет:
“Обожание и насилие” по мотиви от операта “Дон Жуан” от Моцарт