Юлия Ценова завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Б. Стършенов през 1974 г. Посещава курсовете по композиция в София и Амстердам (Холандия), ръководени от Тон де Леув (1981, 1982 г.). Нейните работни ангажименти като пианистка я свързват многократно с редица европейски страни. Преподава пиано в катедра “Поп и джаз изкуство” в ДМА, която ръководи от 1999 г.. Председател на Дружеството за нова музика в България (2000-2002 г.). Яркото си авторско присъствие заявява още в средата на 70-те години. Творческите й интереси са разностранни и насочени към различни жанрове и култури. В произведенията на Юлия Ценова от 90-те години се чувства и източно философско и естетическо влияние. В музикалния й език се претворяват различни съвременни композиционни техники.

Тя е автор на музикално-сценични, симфонични, камерни, хорови творби; детски хорови песни, песни за детски вокални групи; поп песни; джазови пиеси; музика за куклен театър, телевизионни сериали и др. Произведенията й се изпълняват на различни музикални форуми и концерти в Австрия, Чехия, Франция, Германия, Гърция, Холандия, Норвегия, Полша, Русия, Италия, Унгария, Канада, Румъния, Словакия, Индия, Австралия, Испания и др.

Музикално-сценични произведения:

Камерна опера-мюзикъл “Изкушение” ­– за солисти, камерен хор и оркестър, либр. П. Герджиков по Елин Пелин (1996 г.).

Детски мюзикъли:
“В страната на усмивките”, либр. Л. Мънзова (1985 г.);
“Снимаме филм”, либр. Д. Димитров (1986 г.);
“Златната опашка”, либр. Х. Харалампиев (1987 г.);
“Лудориите на Лукчо” по Дж. Рудари и Д. Димитров (1988 г.);
“Снежица”, либр. Х. Харалампиев (1988 г.);
“Луди-млади” (фолклорен балаган) по Ц. Церковски, либр. и режисура М. Миндов (1990 г.).

Хорово-оркестрови произведения:

“Балада за “А”, т. Хр. Черняев, за мъжки хор и оркестър (1989 г.).
“Фреска” за камерен (народен) хор и оркестър (1994 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:

“Симфония с концертантен клавир” (1974 г.);
“Движение за оркестър” (1979 г.);
“Празнична музика” (1984 г.);
“Внушение” за симфоничен оркестър (без цигулки, виоли и виолончели) с арфа, пиано, синтезатор и електроакустична уредба (2000 г.).

За струнен оркестър:
Пиеса (1970 г.).

За глас и камерен оркестър:
“п = 3,14” за глас и камерен оркестър (1998 г.).

Камерна музика:

“Безкрайният кръг” – за струнен квинтет, флейта, валдхорна и пиано (1995 г.);
“Водата ме приспива” – за пиано, кларинет, вибрафон и акустични звукови ефекти (1993 г.);
“…призовавайки боговете” – за алтова флейта и тexican sistrum, пиано и exican drum, контрабас и log drum (1996 г.).

За флейта, виола, арфа и пиано:
Концертино (1971 г.);
Прелюд и фуга (1973 г.);
“Зелена тишина” (2000 г.).

“Музика в антракта” – за виола, контрабас, пиано и магнетофонна лента (1986); “Разбулване на Изида” – за алтсаксофон, облигатно пиано, тромпет и звукова уредба с ехо ефекти (1998 г.);
“Музика за мишките” – за флейта, кларинет и фагот (1985 г.);
Cantus Firmus а due – за кларинет, маримба и пиано (1987 г.).

За виола и пиано:
3 фрески с епилог (1976 г.);
Степ и раг-тайм (1981 г.).

“Въведение и послание” – за арфа и флейта (1980 г.).

За пиано:
13 вариации (1971 г.);
4 молитви (1999 г.);
Джаз албум (1997 г.);
Триптих за клавиатура (1996 г.);
Тusica solitudinis (“Музика на самотата”) (1997 г.).

Shopp dance за пиано 4 ръце (1998 г.).

Вокална музика:

“Потапяне в полюсите” – за 7 гласа (1990 г.);
7 песни за сопран и щрайхквинтет, т. А. Камеьенска (1975 г.);
3 индийски песни за соло контраалт, т. К. Агървал (1973 г.);
“Любов, време, смърт” и „Curriculum Vitae“, т. И. Бахман – за глас и пиано (2002­03 г.).

Хорова музика:
За смесен хор:
4 песни, т. Е. Дикенсън (1977 г.),
“Приспивна песен”, т. Ив. Генов (1984 г.),
“Посока” ­ балада, т. М. Берберов (1985 г.),
“Родина” ­ поема, т. Г. Джагаров.

За женски камерен хор и соло сопран: “Доведи ми”, т. Е. Евтимов.

За женски народен хор: “Лебедова песен”, т. З. Янкова (1997 г.).

За детски хор:
“Чудното хоро”, т. Ас. Разцветников ;
“Кончета сини”, т. П. Матев (1985 г.);
“Събуди се, ясно слънце”, т. Ас. Разцветников (1989 г.);
“Пумпал”, т. Сл. Донков (1990 г.) и др.

Избрана литература за Юлия Ценова:
Цинандова-Харалампиева, Веса. “Потапяне в полюсите. Щрихи към портрета на композиторката Юлия Ценова” (С., 2001).