Съюзът на българските композитори (СБК) е сдружение с нестопанска цел, чиито основи са положени през далечната 1933 г.

Председател на СБК от 2014 г. е Ценко Минкин.

Основни цели на СБК са „оказване на всестранно съдействие за развитие на музикалното творческо изкуство в България“, както и „популяризиране и пропагандиране в страната и по света на българското музикално творческо изкуство.“

В тази страница можете да се запознаете детайлно с историята, ръководството, устава и условията за членство на СБК.

Тук ще намерите и подробна информация за обектите на СБК – концертна зала „Филип Кутев“, библиотека, книжарница „Български композитор“, студио и творчески бази.

Управление на Съюз на българските композитори

Общото събрание на СБК е върховен орган на съюза и включва членовете-композитори. То се свиква от УС на СБК най-малко четири пъти в годината.

Общото събрание:

а) избира председател, главен секретар, членове на УС, председател и членове на КС;
б) приема нови членове в СБК и изключва от членство, с изключение на членуващите в секция „Музиколози“;
в) приема устава на СБК и приема решения за неговото изменение и допълнение.
г) приема основните насоки, плановете и програмите за дейността на СБК и другите вътрешни актове на сдружението;
д) одобрява годишния финансов план на СБК и отчета за неговото изпълнение;
е) определя годишния членски внос;
ж) приема отчетите на УС и КС;
з) учредява и присъжда награди на творби и творци;
и) разглежда и решава въпросите, повдигнати от УС, КС или отделни негови членове;

Управителният съвет на СБК се състои от председател, главен секретар, председател на секция „Музиколози“ и четирима членове композитори. Мандатът на участниците в УС на СБК е тригодишен от избирането им.

Състав на УС с мандат 2017 – 2020 г.: Ценко Минкин – Председател, Владимир Джамбазов – Главен секретар, акад. Георги Минчев, проф. Георги Костов, Дора Драганова и Димитър Христов – Членове на Управителния съвет и проф. д. изк. Елисавета Вълчинова-Чендова – Председател на секция „Музиколози”.

Контролният съвет се състои от председател и двама членове, избрани от ОС на СБК за срок от три години.

Състав на КС с мандат 2017 – 2020 г.: проф. д-р Жорж Бонев – Председател, Юли Дамянов и Светослав Карагенов – членове на КС.

Приемането на нови членове композитори в СБК се осъществява чрез конкурс, който се провежда при следния регламент:

1. Конкурсът се провежда веднъж годишно и се обявява три месеца преди провеждането му.

2. Кандидатите представят следните документи:

– Молба за прием;
– Творческа автобиография;
– Диплом (копие) за завършено музикално образование;
– Собствени произведения, написани на хартия и/или на електронен носител;
– Писмени препоръки от двама членове на СБК.

3. Общото събрание може да приема без диплома за музикално образование кандидати, чието творчество е с доказана обществена значимост.

4. Комисия, определена от Управителния съвет на СБК, се запознава с предложените произведения и докладва пред Общото събрание мнението си за тях.

5. Общото събрание прослушва представените произведения (или част от тях) и чрез тайно гласуване изразява своето мнение.

6. Приема се този кандидат, който е получил одобрението на най-малко 75% от членовете на СБК, присъстващи на Общото събрание.

У С Т А В на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМПОЗИТОРИ

Раздел I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Име, цели, задачи

Чл.1. Съюзът на българските композитори (СБК) е сдружение с нестопанска цел – юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Иван Вазов” № 2.

СБК е организация, осъществяваща дейността си в частна полза по смисъла на ЗЮЛНЦ.

Чл.2. Основни цели на СБК са:

а) оказване на всестранно съдействие за развитие на музикалното творческо изкуство в България;

б) популяризиране и пропагандиране в страната и по света на българското музикално творческо изкуство.

Чл.3. В изпълнение на своите основни цели СБК:

а) подпомага българското музикално творческо изкуство чрез осигуряване на откупки, контрактации, конкурси, творчески командировки, дискусии, обсъждания, изследвания, рецензиране и др.;

б) създава база за отпечатване и разпространение на произведенията на българските композитори;

в) организира изпълнения на музикални произведения на свои членове;

г) самостоятелно или съвместно с други организации участва в провеждането на музикални прояви от национален и международен мащаб;

д) осъществява международна дейност като поддържа контакти със сродни организации от други страни, музикални обединения, фирми и лица в чужбина, приема чуждестранни композитори и членове на подобни организации, а така също изпраща за квалификация, творчески командировки, обмяна на опит, концерти, лекции и пр. свои членове;

е) подпомага членовете си за задоволяване на техните социално-битови потребности с оглед осигуряване на подходящи условия за творчество и отдих;

ж) грижи се за израстването и развитието на млади таланти;

з) съдейства за защита авторските права на своите членове, осигурява социална и юридическа подкрепа на членовете на Съюза и техните семейства.

и) извършва допълнително стопанска дейност за осигуряване средства за постигане на целите – отдаване на собствено имущество под наем, издателска дейност, рекламна дейност, участия в съвместна дейност с други субекти на стопанска дейност, организиране и провеждане на платени концерти, турнета и други артистични прояви, както и всяка друга стопанска дейност, която не е забранена със закон.

Раздел II

ЧЛЕНСТВО

Чл.4. В СБК членуват навършили пълнолетие български граждани, които са композитори с изявено творческо развитие и които приемат и спазват Устава на СБК. Веднъж годишно УС докладва пред ОС за движението на членове на СБК – новоприети, починали, напуснали и изключени.

Чл.5. В обособена като подразделение на СБК секция „Музиколози“ членуват навършили пълнолетие български граждани, които са музиколози (музиковеди) с изявено творческо развитие в изследването на българската музика и българското музикално творческо изкуство.

Чл.6. Като асоциирани членове, без право на глас в органите на СБК, могат да членуват и чуждестранни граждани, които имат изявен творчески принос в създаването и развитието на българското музикално творческо изкуство.

Чл.7. Членовете на СБК, които са композитори, имат следните права:

а) да участват в Общото събрание на СБК и да гласуват по всички поставени на обсъждане и предложени за приемане решения;

б) да избират и да бъдат избирани в органите на СБК;

в) да бъдат редовно информирани за дейността на съюзните органи;

г) да искат даването на отчет за изпълнението на взетите решения и резултатите от тях;

д) да участват в творческите обсъждания, дискусии, събрания, срещи и други форуми, организирани от СБК;

е) да обсъждат и критикуват, да изказват свое мнение и правят предложения по всички въпроси на съюзната дейност;

ж) да се обръщат с въпроси, предложения и лични молби до всички съюзни органи и да получават отговор и решение по тях;

з) да бъдат представлявани от съюзните органи за защита на правата и интересите им като автори на музикални произведения;

и) да ползват печатната база, библиотеката, фонотеката, студиото, концертната зала и други служби и съоръжения на съюза по ред и условия, определени с решение на УС, както и творческите домове и бази на СБК;

й) да участват в различните творчески прояви на СБК, когато бъдат одобрени за това от съответното компетентно жури;

к) да получават морални и материални поощрения и награди за значими творчески постижения;

л) да ползват социалните привилегии на СБК.

Чл.8. Членовете на секция „Музиколози“ към СБК имат следните права:

а) да участват в самостоятелното събрание на секцията и да обсъждат и гласуват по всички поставени на обсъждане и предложени за приемане решения;

б) да избират и да бъдат избирани в Ръководството на секцията;

в) да ползват стая в сградата на СБК с телефон, отопление и осветление, да ползват услугите на администрацията в СБК, да ползват притежаваната от СБК библиотека, зала, размножителна техника;

г) да ползват творческите домове на СБК, социалните привилегии на СБК;

д) да получават финансиране на творческата си дейност;

е) да бъдат изпращани в творчески командировки, да участват в творческите мероприятия на секцията, както и в нейни журита и комисии;

ж) да получават награди от секцията за значими творчески постижения;

Чл.9 а. Членовете на СБК, които са композитори имат следните задължения: а) да спазват Устава на СБК;

б) да участват редовно в органите на СБК, когато бъдат избирани в тях;

в) да участват редовно в ОС на СБК;

г) да заплащат членския си внос към СБК;

д) да спазват морално-етични взаимоотношения.

Чл.9 б. Членовете на секция „Музиколози“ към СБК имат задължения:

а) да работят върху проблемите на българското музикално творчество;

б) да подкрепят делото на българските композитори;

в) да заплащат членския си внос;

г) да спазват Устава на СБК;

д) да спазват морално-етични взаимоотношения.

Чл.9 в. Членството се прекратява:

а) при смърт или поставянето под пълно запрещение на членуващия;

б) с едностранно волеизявление до сдружението;

в) при изключване от ОС на СБК за композиторите;

г) при изключване от събранието на секция „Музиколози“ за музиколозите;

д) при отпадане поради невнасяне на определения от ОС членски внос.

Чл.9 г. (I) Изключването на членове на СБК по реда на чл.12, букви „б“ и „в“ се допуска за деяния, несъвместими с морала, уронващи авторитета на СБК, противоречащи на устава, както и системно неучастие в дейността на СБК. В подобни случаи за прояви, които не представляват особено тежки случаи, може да се наложи наказание „порицание“, лишаване от ползване на творческите домове на СБК, отстраняване от заседание на ОС и участие в управителните тела на СБК.

(II) Отпадането поради невнасяне на членски внос настъпва при неплащането му в продължение на две години.

УС изпраща предупредително писмо с предвидения ред за прекратяване на процедурата по изключване. При неизпълнението му следва изключване.

Раздел III

ОРГАНИ НА СБК (устройство)

Чл.10 (1) Ръководни органи за управлението на СБК са:

а) Общото събрание на СБК (ОС), което е върховен орган на съюза и включва членовете-композитори;

б) Управителен съвет (УС).

в) Контролен съвет (КС).

(2) Устройството на секция „Музиколози“ към СБК се състои от:

а) Събрание на секцията, която включва членовете-музиколози. Всеки има право на един глас и не се допуска гласуване с пълномощие;

б) Ръководство на секцията.

Чл.11 (1) ОС се състои от членовете по чл.7 от настоящия устав. То се свиква от УС на СБК най-малко четири пъти в годината. УС свиква Общото събрание по решение на ОС , по своя инициатива или по искане на една трета от членовете по чл.7 от настоящия устав. Ако в последния случай УС не свика общото събрание, то се свиква от съда по реда на чл.26 ал.1, изр.2 от ЗЮЛНЦ.

(2) Свикването на ОС се извършва с писмена покана, която трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането на събранието в населеното място, където се намира седалището на дружеството, а така също и по чия инициатива се свиква събранието. Към поканата се прилагат копия от документите, предлагани за обсъждане и разглеждане в ОС и вземане на решения по тях. По въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може да се взимат решения от Общото събрание. Поканата не се обнародва в Държавен вестник.

(3) ОС се счита законно, ако присъстват повече от половината от всичките му членове. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове да се явят.

Чл.12. Общото събрание:

а) избира председател, главен секретар, членове на УС, председател и членове на КС;

б) приема нови членове в СБК и изключва от членство, с изключение на членуващите в секция „Музиколози“;

в) приема устава на СБК и приема решения за неговото изменение и допълнение. Когато се обсъждат и решават въпроси, свързани със статута на секция „Музиколози“ и на членуващите в нея, това става само по предложение на събранието на тази секция;

г) приема основните насоки, плановете и програмите за дейността на СБК и другите вътрешни актове на сдружението;

д) одобрява годишния финансов план на СБК и отчета за неговото изпълнение;

е) определя годишния членски внос;

ж) приема отчетите на УС и КС;

з) учредява и присъжда награди на творби и творци;

и) разглежда и решава въпросите, повдигнати от УС, КС или отделни негови членове;

Чл.13(1) ОС на СБК приема решения с мнозинството от гласовете на присъстващите, като всеки от членовете на ОС има право на един глас.

(2) За изменение и допълнение на устава или за приемането на нов устав, както и за прекратяването, разделянето на съюза или сливането му с друг, е необходимо квалифицирано мнозинство две трети от присъстващите.

(3) Гласуването в ОС е явно, освен в случаите, когато самото събрание реши гласуването да се извърши тайно. Гласуването е лично и не може да се упражнява по пълномощие.

(4) Член на ОС на СБК няма право на глас при решаване на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг(а) или роднини по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен или по сватовство – до втора степен включително, а така също и до юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземането на решения.

(5) За заседанията на ОС се води протокол, който се подписва от председателстващия и секретар-протоколчик, като се прави аудио/видео запис, който се съхранява в архива на СБК.

Протоколът се изготвя до седем дни от деня на събранието.

Чл.14(1) Управителният съвет на СБК се състои от:

а) председател;

б) главен секретар;

в) председател на секция „Музиколози“;

г) четирима членове композитори.

(2) Мандатът на участниците в УС на СБК е тригодишен от избирането им по предвидения в настоящия устав ред.

Допуска се избиране за не повече от два поредни мандата.

Не се зачита за мандат по-малко от 1 година.

(3) УС заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква и заседанията му се ръководят от председателя на СБК. Датите на следващото заседание може да се определят от самия УС на предишно редовно заседание.

(4) Председателят е длъжен да свика заседание на УС и при писмено искане на една трета от членовете му. Ако председателят не свика заседанието в седмичен срок, то може да бъде свикано от всеки един от заинтересованите членове на УС.

(5) При отсъствие на председателя заседанието се ръководи от главния секретар или друг определен от Управителния съвет негов член.

(6) Заседанията са редовни и УС може да взима решения ако присъстват повече от половината му членове. За присъстващ се счита и член на УС, с когото има двустранна телефонна връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения. Гласуването на този член на УС се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието.

(7) Решенията на УС на СБК се приемат с мнозинство от присъстващите.

(8) С пълно мнозинство от всички членове на УС на СБК се вземат решенията за:

а) изпълнителни действия по извършването на ликвидация, ако за това е прието решение на ОС на СБК;

б) действия за разпореждане с имуществото на сдружението, ако за това е прието решение на ОС на СБК;

в) реда и организацията на извършването на дейността на сдружението.

(9) За заседанията на УС на СБК се водят протоколи, които се подписват от всички гласували в заседанието участници. УС на СБК може да вземе решение и без да бъде провеждано присъствено заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички негови членове.

(10) Член на УС на СБК няма право на глас при решаване на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг(а) или роднини по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен или по сватовство – до втора степен включително, а така също и до юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземането на решения.

Чл.15. Управителният съвет:

а) предлага на ОС приемането и изключването от членство без изключване по силата на чл. 9 г, т. (І) и т. (ІІ);

б) подготвя и внася за приемане от ОС проекто-финансови планове, отчети, програми и други предложения по въпроси от компетентността на ОС, съобразени със Закона и настоящия Устав;

в) разглежда и решава социални проблеми на членовете на СБК;

г) решава всички въпроси, свързани с текущата дейност на СБК, които не са предоставени в компетентността на други органи на съюза;

д) осигурява изпълнението на решенията на Общото събрание;

е) упражнява текущ контрол върху представителството на СБК, осъществявано от председателя на СБК съобразно чл.16, ал.(1), буква “г” от Устава;

ж) определя адреса на сдружението и изпълнява всички други права и задължения, възложени му със закона и настоящия Устав.

Чл.16(1) Председателят на СБК:

а) представлява СБК пред всички държавни, областни, общински, обществени организации, юридически и физически лица;

б) ръководи и отговаря за текущата дейност на СБК;

в) свиква и ръководи заседанията на УС;

г) за отделни проблеми от дневния ред на заседания на ОС и УС има право да кани други членове на СБК или лица, компетентни по обсъжданите въпроси;

д) заедно с главния счетоводител управлява банковите сметки на СБК, оформя платежните и счетоводните документи;

е) утвърждава и изменя щатното разписание за служители към СБК, приходно-разходните сметки за отделни прояви и мероприятия;

ж) осигурява практическото изпълнение на решенията на УС;

з) сключва и прекратява трудовите договори със служители към СБК;

и) изпълнява всички други задължения, които са му възложени с решения на ОС на СБК или на УС;

(2) Председателят може да упълномощи член на УС на СБК да осъществява предвидените в алинея (1) функции от негово име за определен срок.

Чл. 17(1) Главен секретар:

а) подпомага председателя в неговата дейност за изпълнение на решенията на ОС и УС на СБК във вменените му от Устава функции, както и в съответните дейности;

б) следи и отговаря за работата на администрацията в СБК;

в) организира и осигурява контактите с държавни, общински, административни, обществени и други органи и подразделения;

г) отговаря и осигурява практическото изпълнение на творческата дейност на СБК;

д) организира и следи ползването на движимото и недвижимото имущество на СБК;

Чл.18. Контролният съвет се състои от председател и двама членове, избрани от ОС на СБК за срок от три години. КС извършва периодически проверки на дейността на УС, щатния апарат към СБК, както и за изпълнението на финансовия план стопанисването на имуществото и разходването на средства. За констатациите си КС изготвя доклади, които представя за приемане пред ОС на СБК.

Чл.19. Събранието на секция „Музиколози“ към СБК:

а) приема предложения до ОС на СБК за изменения и допълнения в Устава на СБК, засягащи статута и членството в секцията;

б) изключва от членство в секция „Музиколози“;

в) избира председател на секция „Музиколози“, който по право е и член на УС на СБК;

г) избира останалите членове на ръководството на секцията;

д) определя дължимия от музиколозите годишен членски внос;

е) приема планове и програми за дейността на секцията;

ж) предлага на УС онази част от годишния финансов план, която засяга дейността на секцията. УС го внася за разглеждане в ОС на СБК като част от целия проектобюджет;

з) приема отчети за работата на ръководството на секцията;

и) разглежда и решава въпроси, внесени в него от УС на СБК, ръководството на секцията или отделни нейни членове;

Чл.20(1) Събранието на секция “Музиколози” се свиква от ръководството на секцията редовно на заседание веднъж на всяко полугодие.

При необходимост то може да бъде свикано и по-рано по преценка на ръководството. За редовността и законността на събранието се прилагат и разпоредбите на чл.14, ал.(4) и чл.13 от настоящия Устав.

(2) Всички протоколи и документи за работа на Общото събрание на секция „Музиколози“ и неговите органи са част от общата документация на СБК и се съхраняват заедно с нея.

Чл.21(1) Ръководството на секция „Музиколози“ на СБК се състои от:

а) председател на секцията; член на УС на СБК;

б) секретар на секцията;

в) един член;

(2) За срока и броя на мандатите на членовете на ръководството на секцията се прилага чл.14, ал.(2) от устава, а за заседанията – чл.14, ал.(3) от Устава.

(3) Ръководството на секцията:

а) предлага на събранието на секцията приемането или освобождаването на членове в секцията;

б) подготвя и внася за приемане от събранието на секцията проекти за планове, програми и други документи за дейността на секцията;

в) решава всички други въпроси относно текущата дейност на секция „Музиколози“, които не са предоставени в компетентността на други органи в съюза.

Чл.22(1) Председателят на секция „Музиколози“ към СБК:

а) свиква и ръководи заседанията на ръководството на секцията;

б) ръководи и отговаря за текущата дейност на секцията в рамките на СБК;

в) осигурява практическото изпълнение на решенията на секционното събрание;

г) изпълнява всички други задължения, възложени му от събранието на секцията или нейното ръководство;

д) участва в заседанията на УС на СБК.

(2) Председателят на секция „Музиколози“ в своята дейност се подпомага от секретаря на секцията, а при отсъствие или друга причина , поради която продължително или трайно не може да изпълнява функциите си, той бива изцяло заместван от него.

Раздел IV

ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИРАНЕ

Чл.23. СБК притежава имущество, което обхваща право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти и движими вещи, банкови сметки, ценни книжа, вземания и парични средства.

Чл.24. Източник на средства за СБК са:

а) годишният членски внос, определен по правилата на настоящия устав;

б) вноските от творческия фонд на СБК;

в) приходи от стопанисване на имуществата, както и постъпления от наеми на отдадени под наем имоти на СБК;

г) целеви средства, предоставени от трети лица за осъществяване на определени прояви или дейности;

д) спонсорски вноски;

е) приходи от участия в международни проекти и програми за културно финансиране;

ж) приходи от уреждане на платени прояви, рекламна и пропагандна дейност;

з) дарения, завещания и други безвъзмездни постъпления;

д) лихви по банковите сметки;

е) доходите от допълнителна стопанска дейност (издателска дейност, предпечатна подготовка, разпространение на печатни издания и помагала, звукозаписи и видеозаписи, организация и провеждане на семинари, концерти, фестивални прояви, музикални прегледи, творчески турнета, управление на авторски и сродни права, на свои членове или по възлагане от други лица, включително и осъществяване на представителство в тази насока).

Чл.25. СБК полага грижи за опазването и увеличаването на имуществото си, с оглед създаването на благоприятни условия за творческа работа и отдих на съюзните членове. За целта се организират и творчески бази, почивни домове, които СБК стопанисва самостоятелно или в съдружие с други организации, фирми и лица.

Чл. 26. Актове на разпореждане с имуществото на СБК, извън случаите на текущо поддържане се извършват само с решение на ОС с 2/3 от присъстващите:

а) Цялостна или частична продажба, цялостно или частично преотстъпване на сградата на СБК на ул. „Иван Вазов” № 2 с прилежащото и дворно място може да става само след писмено съгласие на всички членове на Общото събрание независимо дали присъстват или не и решението може да влезе в сила след едногодишно повтаряне на процедурата с писменото съгласие;

б) Не се допуска при никакви обстоятелства разпределяне на имуществото на СБК между съюзни членове, техни наследници упълномощени от тях и външни лица;

Раздел V

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.27. СБК има кръгъл печат с надпис „Съюз на българските композитори – София“ и своя емблема (марка).

Чл.28. Членовете на СБК, които живеят и работят извън град София, могат да се организират в съюзни групи. Дейността им се осъществява в рамките на настоящия устав и по ред, определен от ОС на СБК.

Чл.29. С решение на ОС на СБК към СБК могат да се образуват специализирани клубове, в които да участват изтъкнати дейци на музикалната култура.

Чл.30. СБК може да издава свой печатен орган – вестник или списание, както и да издава информационни или пропагандни материали. За издаването и организирането на печатния орган се приема специално решение на ОС на СБК.

Раздел VI

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.31. Завареният от този Устав Управителен съвет, избран от Общото събрание на композиторите на 25 юни 2011 г. в състав:

председател: проф. Петър Льондев

гл.секретар: Ценко Минкин

и членове: проф.Стефан Драгостинов

Александър Бръзицов

Христо Петков

Кирил Илиевски

проф. д-р Жорж Бонев

проф. д-р Юлиян Куюмджиев

Стефан Илиев

КС председател: Драгомир Ненов

и членове: проф. Симеон Венков

Вячеслав Кушев

запазва мандата си до изтичане на тригодишния срок.

Чл.31. Този устав е приет от Общото събрание на СБК на 28 юни 2014 г.

Обекти на Съюз на българските композитори

Библиотеката на СБК е създадена през 50-те години на 20-ти век и разполага с над 26 000 библиотечни единици. Богатият фонд с нотен материал включва ценни оригинални издания, печатни издания и фотокопия на произведения както от български, така и от чужди композитори.

Важно място заемат и книгите по история на музиката (българска и чужда), биографична и автобиографична литература, теория на музиката и музикална естетика.

Библиотеката разполага с богат архив от снимки на български композитори и различни музикални събития, случили се през годините.

И днес библиотеката продължава да попълва фонда си с материали от съвременна българска и чужда музика, музиковедски изследвания в областта на музиката, книги, ноти и фотографии.

Библиотеката е отворена за посещения всеки работен ден от 10.00 – 16.00 ч. за членове на СБК и от 13.30 – 16.00 ч. за външни посетители.

Концертна зала „Филип Кутев“ се намира на IV етаж в сградата на СБК на ул. „Иван Вазов“ № 2 в София.

Залата разполага със 150 места, подходяща е за организиране на концерти, събрания, премиери и други събития.

Фоайето, което се намира пред залата, е просторно, светло и изключително подходящо за коктейли и срещи.

Звукозаписното студио на СБК разполага с професионално компютърно оборудване и оригинални звукозаписни програми.

По желание осигуряваме компетентни тонрежисьори, които могат да съдействат при осъществяването на звукозапис.

Книжарница „Български композитор“ е открита на 15.12.1961 г. Днес тя е единственото място както в София, така и в България, запазила облика си от самото създаване.

Книжарницата предлага богат асортимент от звуконосители, ноти, партитури и музикална литература в областта на класическата, ортодоксалната, фолклорната, забавната и детската музика, множество книги и учебници на музикална тематика.

Основно място в книжарницата заема творчеството на българските композитори и музиковеди – от класиците до съвременните творци.

Книжарница „Български композитор“ е отворена всеки работен ден от 10.00 – 18.00 ч., събота от 10.00 – 16.00 ч.

Творческата база на СБК в гр. Балчик се намира в крайбрежната част на града и е построена в стила и архитектурните особености на Двореца.

Обектът е културен и архитектурен паметник от местно значение и е в процес на цялостна реставрация и ремонт.

Творческата база на СБК, намираща се в планината Витоша, се състои от две къщи и едно бунгало.

В момента се извършва основен ремонт, след който базата ще може да ползва целогодишно.

Творческата база на СБК в гр. Черноморец се намира в непосредствена близост до плажа и се състои от две къщи с общ двор.

Стаите и апартаментите в къщите са изцяло ремонтирани, обзаведени, със самостоятелни санитарни помещения и кухненски боксове.

Базата може да се ползва целогодишно, с предварителна резервация в администрацията на СБК.

История на Съюз на българските композитори

Историята на Съюза на българските композитори е свързана с основаването на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” на 24 януари 1933. Членовете учредители са големите български музиканти Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Андрей Стоянов, Любомир Пипков, Асен Димитров и Цанко Цанков. Събрани в Дома на изкуствата и печата в София, под председателството на Андрей Стоянов те изработват Устав и избират ръководство на Дружеството: Управителен съвет с председател Петко Стайнов, подпредседател – Панчо Владигеров, и секретар и касиер ­Димитър Ненов; Контролен съвет с председател – Асен Димитров, и членове Любомир Пипков и Веселин Стоянов. Учредителният протокол е утвърден от Министерството на вътрешните работи на 6 февруари 1933 г., с предписание № 1317. По-късно към тях се присъединяват композиторите Филип Кутев, Светослав Обретенов, Марин Големинов, Асен Карастоянов, Парашкев Хаджиев, Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и др. В този си състав Дружеството продължава своята дейност до 1944 г.

Целта на Дружеството е формулирана в неговия Устав в 6 точки:
а/ Да работи за създаване на по-голям интерес към българската художествена музика в страната и в чужбина, да бди за правилния развой на българския музикален живот и да ратува за една по-висша музикална култура у нас.
б/ Да насърчава композиторите да използват народното музикално творчество, като го пресъздават в художествени форми.
в/ Да работи за по-голямо сближение между компонистите.
г/ Да работи за създаване на по-благоприятни условия за композиторския труд.
д/ Да подпомага бедни и нуждаещи се компонисти.
е/ Да работи за увековечаване паметта на заслужили компонисти.

***

В исторически аспект началото на българското професионално композиторско творчество се свързва с произведенията на първомайсторите: Емануил Манолов (автор на първата българска опера “Сиромахкиня”, 1900 г.), Панайот Пипков, Димитър Хаджигеоргиев, Ангел Букорещлиев, Петко Наумов, Александър Кръстев и др. Открояват се фигурите на Добри Христов (освен композитор, той е педагог, диригент, фолклорист и теоретик, публицист, музикален общественик), Георги Атанасов– Маестрото (първият изявен български оперен композитор и диригент), Никола Атанасов (автор на първата българска симфония, 1912 г.).

Членовете на “Съвременна музика” – композиторите от т.нар. второ поколение уважават делото на своите предшественици, но съзнават и своята нова важна мисия, вписвайки българската музика и музикална култура в контекста на европейския ХХ век. Завършили музикалното си образование в престижни европейски центрове като Дрезден (Петко Стайнов, Димитър Ненов), Берлин (Панчо Владигеров), Виена (Веселин Стоянов и Андрей Стоянов), Париж (Любомир Пипков и Марин Големинов), Прага (Асен Димитров), те активно се включват в различни сфери на музикалния живот. Освен автори на музика, те са преподаватели, изпълнители, общественици. Те са личностите, които със своя авторитет и индивидуални творчески търсения и постижения формират бъдещите генерации музиканти и така – характера на българската музика и българската музикална култура. С творбите си във всички музикални жанрове извеждат българската композиторска школа на съвременно европейско равнище и формират “българския национален музикален стил”. За тях идеята за националното е духовен и интелектуален стремеж, който ги обединява и същевременно им дава свободата за авторско тълкуване и реализация на различни композиционни подходи.

С основание мнозина от тях днес се определят като композитори класици, а произведения като Българска рапсодия “Вардар” от Панчо Владигеров (1922 г., оркестрова версия 1928 г.), симфоничните сюити “Тракийски танци” (1925 г.) от Петко Стайнов и “Бай Ганьо” (1941 г.) от Веселин Стоянов, симфоничните поеми “Тракия” (1937 г.) от Петко Стайнов и “Герман” (1940 г.) от Филип Кутев, Рапсодична фантазия (1938­-1940 г.) от Димитър Ненов, танцовата драма “Нестинарка” (1940 г.) от Марин Големинов, операта “Янините девет братя” (1929-­1932 г.) от Любомир Пипков и много други са емблематични за българската култура.

Творбите на композиторите от т.нар. второ поколение се включват в репертоара на Софийската народна опера, на Академичния симфоничен оркестър (създаден през 1928 г. по инициатива на големия български музикант Саша Попов), на сформирания през 1936 г. Царски военен симфоничен оркестър (предшественикът на Софийска държавна филхармония), в който, под палката отново на Саша Попов, свирят и се изграждат като професионалисти едни от най-големите български инструменталисти. Съставът има активна концертна дейност в София и други градове на страната, турнета в Италия (1939 г.) и в Румъния, Унгария и Хърватска (1942 г.). За гостуването в Румъния Панчо Владигеров специално пише своето прочуто “Хоро стакато” (Динику–Владигеров). Това произведение, както и “Тракийски танци” от Петко Стайнов жънат огромен успех.

Изпълнението на българска музика е въпрос на престиж и на утвърждаване на съвременната културна и духовната принадлежност. Не случайно на откриването на концертната зала “България” през 1937 г. под диригентството на Цанко Цанков за първи път прозвучават Третият концерт за пиано и оркестър от Панчо Владигеров и Тържественият финал на концертна увертюра “Балкан” от Петко Стайнов, заедно с Хенделовата оратория “Месия”. Сред най-представителните изяви на Дружеството ­като концерти в София и страната, в залите на Музикалната академия, Военния клуб, БИАД, зала “България”, салона на Софийската митрополия и др., са и системно провежданите концерти “Един час българска музика”. За първи път прозвучават редица български произведения. През м. март 1937 г. Дружеството организира симфоничен концерт на шестима български композитори в Белград – В. Стоянов, П. Стайнов, Д. Ненов, П. Владигеров, Л. Пипков и Ц. Цанков.

Независимо от политическите промени след 1944 г. и установяването на новия социалистически режим на управление, членовете на Дружеството и по-младите им колеги отстояват необходимостта от съществуването на творческа организация. През 1944 г. се сформира Колективът на младите композитори, а през 1945 г. – “Съюз на композиторите и музикантите” в България със секции: композитори, артисти, “музикални писатели” и педагози. Негов председател е Любомир Пипков, подпредседател Андрей Стоянов и секретар – ­ музикологът Иван Камбуров. На 12 февруари 1947 г. се учредява “Дружество на българските композитори и музиковеди”, което институционално е продължител на дейността на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” и неговите идеи за съществуването на обществена професионална организация, която обединява и защитава музикалните творци и популяризира българската музика в България и в чужбина.

На 17 март същата година то се преименува на “Съюз на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти” със седалище София. От 1954 г. се обособява само като “Съюз на композитори и музиковеди” и приема името “Съюз на българските композитори” (СБК).

Негови председатели последователно са: Любомир Пипков (1947–1954 г.), Филип Кутев (1954–1972 г.), Димитър Петков (1972–1980 г.), Александър Райчев (1980–1990 г.), Парашкев Хаджиев (1990–1992 г.), Лазар Николов (1992–1999 г.), Виктор Чучков (1999–2005 г.), Велислав Заимов (2005–2011 г.), Петър Льондев (2011–2014 г.), Ценко Минкин (от 2014 г.) . Политическите събития след 1989 г. и вътрешните художествено-творчески напрежения довеждат до промени в структурата на СБК. Като творческо сдружение, през 2006 г. той обединява над 160 композитори – ­ представители на различни възрастови групи, жанрове и стилове в музиката. След 1994 г. в него се сформира самостоятелна секция “Музиколози” с почетен председател ст.н.с. Елена Стоин (родена 1915 г.) –­ доайен на фолклористичната наука в България, в която членуват над 76 музиколози, изследващи българското композиторско творчество, традиционния фолклор, музикалната медиавистика, съвременните етномузиколожки явления, музиката и съвременните технологии и др. Председатели на секцията са: ст.н.с.І ст. д.изк. Елена Тончева (1994–1999 г.), ст.н.с. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова (1999–2005 г.), проф. д-р Веса Цинандова-Харалампиева (2005–2008 г.), проф. д. изк. Елисавета Вълчинова-Чендова (2008–2011 г.), проф. д-р Юлиян Куюмджиев (от 2011 г.).

***

В десетилетията след Втората световна война съжителството на автори от различни генерации определя и съществуването на различни стилови насоки и течения, отстоявани в индивидуалния композиторски почерк. Те се свързват както с фолклорно-романтичния патос, който в периода на тоталитарното управление (1944–1989 г.) изразява и патоса на т.нар. социалистически реализъм, така и с формулировки като авангард по отношение на идеи и използвани изразни средства (атонализъм, додекафония, сериални и модални принципи на изграждане на музикалния материал, алеаторика и сонористика, полистилистика, колаж и пр.), в които се напластяват тенденции, характерни за целия ХХ век. Важни за пропагандата на българската музика са изявите на СБК, стимулиращи премиерното прозвучаване на стотици произведения. От 1952 г. периодично водещи състави и изпълнители представят творби в различни жанрове. Особено внушителен е Четвъртият национален преглед на българската музика, който се провежда в продължение на три години на четири етапа: първият и вторият етап са в София и са посветени съответно на фолклорните обработки и музикално-сценичните произведения (1958 г.), третият ­– на симфоничната и камерната музика, е в Пловдив (1960 г.), четвъртият ­– на песенното творчество (хорови и масови песни, забавна и естрадна музика), е отново в София (1961 г.). През 1964 г. за първи път в София се организира Преглед на творчеството на младите български композитори. От 1974 г. прегледът на българското композиторско творчество е ежегоден, носи името “Нова българска музика” и вече повече от три десетилетия фокусира авторската изява. Прегледът на творчеството на младите български композитори е назован “Млада българска музика” и до 1990 г. се провежда редовно през две години. Дотогава в СБК съществува и Кабинетът на младия композитор, в който членуват млади творци композитори и музиколози. До края на 80-те години изявите на СБК са широко подкрепяни от държавни и културни институции. Творческият процес се стимулира и с контрактации по определени поводи. В печатната база на Съюза излизат десетки нотни издания. “Балкантон” издава поредица от грамофонни плочи с произведения на български композитори. Голямата част от продукцията е реализирана на запис в Българското национално радио и Българската национална телевизия. Активно присъстваща в публичното пространство, новата българска музика предизвиква и разгорещени дискусии в СБК, които намират място на страниците на неговия орган ­ месечното списание “Българска музика”. Първата му годишнина е през 1948–1949 г. под името “Музика” като издание на Дирекцията на Българската филхармония. След прекъсване, от 1950 г. списанието излиза редовно в 10 книжки (изключение е шестата му годишнина, когато излиза в 6 книжки). През 1953 г. е преименувано на “Българска музика”. През 1955 г. се утвърждава като орган на СБК и Министерството на просветата и културата, впоследствие на Министерство на културата. Последната му годишнина е през 1990 г.. Първата редакционна колегия е оглавявана от Любомир Пипков, а по-късно главни редактори са: Венелин Кръстев (1951–1952 г.), Георги Димитров (1953–1954 г.), Стоян Стоянов-Иванов (1956–1964 г.), Димитър Зенгинов (от 1964 г.). Официозът е уникална летопис на историята на съвременната българска музика и музикална култура, в която се разкриват сложни процеси и смислови опори, тяхната устойчивост или променливост през десетилетията. Особено важно е композиторското себеизразяване, многозвучието от гласове, които със своя различен патос заявяват принадлежността си към културата на съвременна България и световните музикални процеси. Творческата критическа и теоретична музиколожка рефлексия съпътства композиторския процес и на свой ред предлага множество от подходи и оценъчни критерии.

В началото на ХХI век творчески активни са различни генерации композитори. Десетки са имената на автори, живеещи и работещи в България или в чужбина, които имат принос в утвърждаването на съвременната българска музика и на авторитетния международен подиум. Индивидуалните им творчески изяви разкриват разнообразие от стилове, направления и възгледи, които изпълват с многозначност духовното пространство и определят нейната художествена репрезентативност. СБК членува в различни международни организации: Balkan Music Information Network, European Composers Forum, European Conference of Promoters of New Music and International Society for Contemporary Music. През 2003 г. е отпечатано на български и английски език изданието на СБК “Енциклопедия български композитори”, което включва биографиите на 262 български композитори, свързани с историята и настоящето на Съюза.