Пенчо Стоянов


композитор, педагог, музикален теоретик

Пенчо Стоянов

09.02.1931 г.София - България

Проф. Пенчо Стоянов завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с композиция при проф. П. Хаджиев и проф. П. Владигеров през 1955 г. Специализира в Московската консерватория композиция при Арам Хачатурян и теория на музиката при В. Протопопов, В. Цукерман и С. Скребков. Като стипендиант в Париж посещава лекции на Тони Обен и О. Месиен. Преподавателската му дейност в ДМА започва през 1955 г. като асистент по хармония и теория на музиката, асистент по музикален анализ (от 1956 г.). Професор (от 1972 г.). “Доктор на изкуствознанието” (1981 г.). Води майсторски класове по композиция в Германия (1989 г.), Южна Корея (1992, 93, 95, 96 г.), Австрия (1995 г.). Изнася доклади на симпозиуми и научни конференции в Германия (по случай 750 г. от основаването на Берлин), Франция (Дижон), Италия, Унгария Чехия, Русия, Югославия, Гърция и други. Изявен музикален теоретик и ерудит, професор по композиция, П. Стоянов е изградил генерации ярки музикални творци и музиколози. Голяма част от творчеството му представя характерни за българската музика насоки, свързани с изявена социална ангажираност и оптимистичен демократичен патос, както и с търсения по отношения на съвременен свободен композиционен език. Автор е на: 5 симфонии, 3 симфонични поеми, 3 увертюри; Дивертименто за струнен оркестър и други оркестрови творби; 2 струнни квартета, клавирен квинтет, 3 сонати за цигулка и пиано, произведения за пиано; 2 цикъла художествени песни и други пиеси; над 350 хорови песни и други. Участвал е и като член на жури в конкурси по композиция в Австрия, Холандия, Германия. Неговите ученици са авторитетни личности, преподаватели в университети в САЩ, Южна Корея, Германия, Югославия, Македония, Гърция, Виетнам. Носител е на международни награди по композиция в Полша (1955 г.), Франция (1978 г.), както и на национални държавни и творчески награди.

Проф. Пенчо Стоянов е автор е на множество музикално-теоретични трудове, учебници, статии, студии и др.

Творчество

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония №1 (1958 г.);
Симфония №2 (1971 г.);
Симфония №3 (Симфониета за малък оркестър) (1971 г.);
Симфония №4 “Вяра” за бас, рецитатор и симфоничен оркестър, текст Н. Вапцаров (1974 г.).

Симфония-кантата “Летопис за началото” за бас, сопран, орган и симфоничен оркестър, текст Д. Шопов (1983 г.).

Симфонична поема “На прощаване” за симфоничен оркестър и рецитатор, текст Хр. Ботев (1973 г.).

Симфониета “Търновски акварели” (1985 г.).

Произведения за духов оркестър:
Симфонична поема “Драва” (1970 г.);
„Увертюра” (1984 г.);
„Скерцо – капричиозо” (1985 г.).

Произведения за камерен оркестър:
Прелюд-импровизация (1969 г.);
Рондино-капричиозо (1971 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Дивертименто (1959 г.);
“Романс” (1974 г.);
“Пасторал” (1981 г.).

Концерт за струнен оркестър (1976 г.).

Концерти:

Концерт за флейта, кларинет, фагот и струнен оркестър (1969 г.);
Концерт за 2 пиана и струнен оркестър (1990 г.).
Концертино за пиано и струнен оркестър (1983 г.)

Камерна музика:
Клавирен квинтет (1975 г.).

Струнни квартети:

Струнен квартет №1 (1953 г.);
Струнен квартет №2 (1956 г.).
Квартет за флейта, арфа, виола и пиано (1973 г.).

Пет пиеси за пиано, кларинет и ударни (1991 г.).

За цигулка и пиано:

Соната №1 (1953 г.);
Соната №2 (1970 г.);
Соната №3 (1989 г.);
Концертино за цигулка и пиано №1 (1958 г.);
Концертино за цигулка и пиано №2 (1961 г.);
„Интродукция и Алегро” (2006 г.);
Детско концертино;
Рондо концертанте;
Капричио, Шега, Скоропоговорка;Романс;
Песен и шега;
Пет прелюдии (1971 г.);
Прелюд;
Бурлеска;
Импровизация;
Скерцо за виола и пиано;
“Речитатив импровизация” за виолончело и пиано.

За флейта и пиано:

“Бурлеска” (1973 г.);
“Импровизация” (1973 г.).

За кларинет и пиано:

Малко скерцо;
Скерцо.
Скерцо за фагот и пиано.

За тромпет и пиано:
Четири пиеси (1961 г.);
Токата (1994 г.);
“Прелюд и Капричио” (1970 г.);
“Квази-рапсодико” (1998 г.).

За пиано:

Соната (1965 г.);
Сонатина (1962 г.);
“Акварел” (1966 г.);
Прелюд (1966 г.);
Пиеси за пиано (1966 г.);
“Слънчеви лъчи” за пиано на 4 ръце (1978 г.);
Метаморфози (1993 г.);
Микросюита (1996 г.).

Вокална музика:

Три песни за сопран и пиано, т. Д. Райнова (1961 г.);
Цикъл детски песни (1987 г.);
Цикъл песни, т. М. Щерев (1998 г.);
Цикъл песни, т. на М. Добрева (1999 г.).

Избрана литература от проф. Пенчо Стоянов:
“Учебник по музикален анализ” (София, 1960; 62 г.);
“Що е музикална тема” (София, 1964-65 г.);
“Учебник по музикален анализ за студенти” (София, 1966 г.);
“Учебник по музикален анализ за средните музикални училища” (София, 1971 г.); “Констрастно-съставни форми” (София, 1973 г.);
“Взаимодействие между музикалните форми” (София, 1975 г.);
“Христоматия по музикална литература с анализи” (съавт. Елена Стоянова) (София, 1980 г.);
„Музикален анализ” – учебник за студенти от НМА, част I, 1993 г.;
„Музикален анализ” – учебник за студенти от НМА, част II, 1995г .;
„Анализ – музика – хореография”, 1996 г.;
„Хармония”, 2006 г.;
„Аспекти на стила в музиката”, 2011 г.

Избрана литература за проф. Пенчо Стоянов:
Панайотова, Лиляна и Дора Пенкова. “Пенчо Стоянов”. Био-библиографски очерк. (София, 1982 г.);
Кърклисийски, Томи. “Пенчо Стоянов” (София, 1987 г.);
„Творческият свят на Пенчо Стоянов” , Сборник с материали по случай 75 годишнината от рождението на композитора, 2006 г. – съставител проф. д.изк. Томи Кърклисийски.