Петко Наумов


композитор, цигулар, диригент, педагог, музикален публицист, обществен деец

Петко Наумов

29.06.1879 г. - 05.03.1933 г.Берковица, Княжество България

Петко Наумов е представител на т. нар. “първо поколение” български композитори. През 1896 г. постъпва в Пражката консерватория и учи цигулка в продължение на три години. През 1899 г. продължава образованието си в консерваторията в Париж, която завършва през 1903 г. като ученик по композиция на Е. Песар. Едновременно с това от 1903 г. свири в различни оркестри, за да се издържа. Известно време е диригент на градския театър в Шербург. В България се завръща през 1903 г. Той е един от основателите на Частното музикално училище ­ София (1904 г.). Работи като преподавател в Частното музикално училище (1904­-12 г.), в Държавното музикално училище (1912­-21 г.), професор по цигулка в Държавната музикална академия (1921­-23 г.), директор на Академията (1931 г.). Негови ученици са С. Попов и Т. Въжаров. Основава струнен оркестър и струнен квартет, с който концертира. От 1925 до 1930 г. преподава цигулка и в Духовната семинария.

Особено активна е дейността на Петко Наумов, свързана с изграждането на оперното дело в България. Неколкократно е избиран за член на Управителния съвет на Българската оперна дружба, директор на Софийската народна опера (1923 г.). Той е под-председател на Българския музикален съюз и член на Съюза на професионалните музиканти в България, както и един от основателите на Българската народна филхармония.

Петко Наумов е автор на голям брой статии (около 60), посветени на актуални за времето въпроси, свързани с изграждането на музикалните институции, портрети на известни български певци и инструменталисти и др.

Като композитор е автор на опера; пиеси за оркестър; клавирни творби; песни за глас и пиано и др.

Творчество

Музикално-сценични произведения:
“Страхил войвода” ­– опера, либр. Т. Павлов (1933 г., София).

Произведения за симфоничен оркестър:
Три български рапсодии;
Три български поеми;
Симфонична поема “Скръб и радост”;
Два симфонични танца;
Три увертюри: “Иван Вазов”, “Христо Ботев”, “Тутраканска епопея”.

Камерна музика:
Валсове и др.

Пет пиеси за пиано.

Вокална музика:
10 песни.

Хорова музика:
Марш за мъжки хор.