Александър Бръзицов завършва Художествената академия в София през 1971 г.
Първите му композиционни опити са оркестрови пиеси, написани в началото на 60-те години на 20-ти век, когато се увлича от джаз и свири на джем сешъни в София. През 70-те и 80-те е един от най-търсените аранжори. От началото на 70-те пише авторски забавни песни, с които печели награди от престижни фестивали за популярни песни. От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. Изпълнява длъжността директор на БНР (2001 г.) и е аранжор на Биг бенда на БНР.

Александър Бръзицов е автор на над 150 песни и оркестрови пиеси; музика към повече от 80 анимационни, игрални и телевизионни филми, към театрални постановки; над 400 аранжимента и др. Има издадени авторски албуми: 2 грамофонни плочи “Избрани песни” (1984 г., 1987 г.), CD “Прошепнати мечти” (Златните хитове на А. Бръзицов, “Рива Саунд”) и др.

Музикално-сценични произведения:
“Кукленика” по Х. Кр. Андерсен, текст А. Береш ­– рок-опера (1990, НАТФИЗ, София; 1994, студиен вариант с “ФСБ” и солисти в БНР).

Наградени песни:
Сопот (Полша):

“Докога”, изпълнява Н. Рангелова (Втора награда, 1984 г.).

“Братиславска лира”:

“Докога”, изпълнява Н. Рангелова (“Сребърна лира”, 1983 г.).

“Златният Орфей”:

“Есенни плажове”, изпълнява Й. Христова (Втора награда, 1976 г.);
“Не оставай сам”, изпълнява група “Домино” (Втора награда, 1986 г.).

Младежки конкурс за забавна песен:

“Студентски романс”, изпълнява Боян Иванов (Първа награда, 1977 г.).

“Бургас и морето”:

“Пътища обратни”, текст М. Стоянов, изпълнява Орлин Горанов (Първа награда, 1985 г.)

и др.

“Златен Орфей+”:

“По никое време”, изп. Ив. Балчева (Голямата награда, 1995 г.)

Музика към филми (игрални):
“Човекът в сянка”, (съвм. с К. Цибулка), реж. Я. Якимов (1967 г.);
“Фильо и Макензен”, реж. Д. Петров, Вл. Икономов, 7 сериен (1979 г.);
“Кръвта остава”, реж. Б. Пунчев (1979 г.);
“Приятели за вечеря”, реж. Я. Якимов (1980 г.);
“Кристали”, реж. Ат. Трайков (1982 г.);
“Пътят на музикантите” (съвм. със Ст. Димитров), реж. И. Кюлюмов (1984 г.) и др.