Александър Текелиев


композитор, педагог

Александър Текелиев

03.06.1942 г.Свиленград - България

Проф. Александър Текелиев завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) с композиция при проф. В. Стоянов (1968 г.). Работи като отговорен редактор в БНР (1971­-76 г.). Специализира композиция и оркестрация в Будапеща при Атила Бозаи (1980 г.) и в Париж при Мишел Филипо (1982 г.). От 1977 г. преподава в ДМА. Професор по композиция и симфонична оркестрация (от 1991 г.).

Той е автор на музикално сценични произведения, 2 оратории и други вокално-симфонични творби, симфонии за струнен оркестър и други камерно-инструментални опуси; вокални цикли и художествени песни; много хорови песни, включително детски и юношески песни и вокализи, които са представителен репертоар за българските състави; солови песни за деца; обработки за народен хор; музика към филми и др. Открояваща в музиката му е богатата емоционалност, която определя и използваните различни изразни средства. Над 110 негови произведения са публикувани у нас и в чужбина, 50 са записани на плочи. Произведенията му са изпълнявани във Франция, Италия, Гърция, Япония, Унгария, Португалия, Русия, Украйна, Швеция, Полша, Германия, Австрия, Мексико, Норвегия и др. Носител на национални награди и отличия, сред които Наградата на София за балета “Сянката” (1985 г.) и др.

Творчество

Музикално-сценични произведения:
“Готвачът на херцога” ­ опера (1989 г.).

Балети:

“Сянката” (1979 г., 1985 г., София);
“Балетни ескизи” –­ триптих (1986 г.);
“Лунна жена” –­ камерен (1997 г.).

Хорово-оркестрови произведения:
“Морска приказка” ­– поема за детски хор и симфоничен оркестър (1987 г.);
“Корени” за народен хор и симфоничен оркестър (1997 г.).

“Вик” за сопран, женски хор и струнен оркестър, т. Х. Харалампиев (1995 г.).

“Аве Мария” за мъжки хор и струнен оркестър (1990 г.).

Произведения за глас и симфоничен оркестър:
“Монолог” за бас и симфоничен оркестър (1998 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Камерни симфонии:

Симфония №1 (1973 г.);
Симфония №2 (1975 г.);
Симфония №3 De Profundis Spiritusза 12 виолончели (1994 г.).
“Адажио и скерцо” (1973 г.);
“Триптих” за струнни, ударни, пиано и орган (музика към “Балетни ескизи) (1986 г.); “Коледен хорал” (1993 г.).

Камерна музика:
За виола и пиано:

Поема (1973 г.);
Адажио и токата (вариант за виолончело и пиано) (1983 г.).

“Внушения” за валдхорна и пиано (1985 г.);
Концертна пиеса за тромпет и пиано (1994 г.);
“Контрасти” за соло виола (1981 г.).

За пиано:

Младежки албум (1973 г.),
Сонатина за пиано (1982);
“Гротеска” (1983 г.);
“Памет” и “Ярост” (1992 г.);
“Епилог” (2000 г.).

Вокални цикли и художествени песни:

За сопран и пиано

“Дух и обич” цикъл от 3 песни: “Съмнение”, т. Е. Багряна; “Дух и обич”, т. Х. Харалампиев; “Колелото на живота” за сопран и пиано, т. Е. Багряна (1990 г.);
“Сини нощи”, т. Е. Багряна (1990 г.).

За баритон и пиано:

“Шест поеми за любовта”, т. П. Матев;
“Замина ти”;
“Молба”;
“Привършва любовта”;
“Любовта е болна”;
“И търся първата любов”;
“Ще си отидем” (1981 г.).

За бас и пиано:

“Кръгозори” –­ цикъл от 6 песни:
“Борът”, т. Х. Хайне (1991 г.);
“Забрави”, т. Н. Лилиев;
“Епилог”, т. А. Иожеф;
“Конникът”, т. Е. Ади;
“Кръгозори”, т. Н. Лилиев (1993 г.);
“Ютутунска юкахаха”, т. З. Йованович (1993 г.).

Хорова музика:
За смесен хор:

“Сърцето на певеца” за сопран и смесен хор, т. О. Орлинов (1967 г.);
“Монолог”, т. Е. Багряна (1980 г.);
“Бяло утро”, т. И. Енчев (1980 г.);
“Амазонка”, т. Е. Багряна (1983 г.);
“Зимен спомен”, т. Е. Багряна (1983 г.);
“Сини нощи”, т. Е. Багряна (1983 г.);
“Прездунавски вятър”, т. Б. Цолов;
“Достойно ест” (1995 г.) и др.

За женски хор:

“Ларго и скерцо” (1980 г.);
“Горест”, т. Н. Лилиев (1987 г.);
“Докога ли?”, т. Усим Керим (1989 г.);
“Миг” – за сопран, женски хор и пиано, т. Др. Шопов (1994 г.) и др.

За детски хор:

“Детско рали” (1982 г.);
“Залез” и “Регата” (1983 г.) –­ вокализи и мн. др. песни за детски хор;
“Игра на телефон” – ­сцена за 4 деца, детски хор и пиано, т. Т. Ганчева (1981 г.).

Юношески:

“Слънцето ни вика”, т. Н. Видров (1981 г.);
“Има още чудеса”, т. Т. Ганчева (1981 г.);
“Сини ваканции мои”, т. Н. Зидаров (1987 г.).

Избрана литература от проф. Александър Текелиев:
“Словесни анекдоти” (С. 1999).
Боянова, Ана. “Композиторът Александър Текелиев. Изповеди” (С., 2002).

Избрана литература за проф. Александър Текелиев:
Цинандова-Харалампиева, Веса. “Александър Текелиев” (С., 1995).